Останала почти без дъх, тя сключи ръце пред гърдите си и вдигна спокоен поглед, сякаш пленена от някой щастлив блян.
Луната явно бързо се скриваше. Макар денят още да не бе дошъл, между дърветата започваше да се вдига мъгла.
Тишината се разцепи от ужасяващ вик, който раздра въздуха като крясък на някоя птица от поверията. Идваше от скалата, на която преди време се покачи Джотаро. Изтръгната от унеса си, Оцу насочи поглед към върха на канарата.
Мусаши избра този момент, за да си тръгне. Без нито дума той просто се дръпна от нея и тръгна надолу, към срещата, която имаше със смъртта.
Със сподавен вик Оцу изтича на няколко крачки след него.
Мусаши изтича още малко напред, после се обърна и каза:
— Разбирам какво чувстваш, Оцу, но те моля да не умираш като страхливка. Не се оставяй мъката да те повлече в долината на мъртвите. Не бъди слаба. Първо оздравей и после мисли за това. Аз не захвърлям живота си заради някаква недостойна цел. Избрал съм да постъпя по този начин, понеже чрез смъртта мога да постигна вечен живот. В едно бъди уверена — тялото ми може да стане на прах, но аз все още ще съм жив.
Пое си дъх и като предупреждение добави:
— Слушаш ли ме? Ако се опиташ да ме последваш в смъртта, може да откриеш, че си умряла сама. Може да ме потърсиш в отвъдния свят, само за да откриеш, че аз не съм там. Решил съм да продължа да живея още сто или хиляда години — в сърцата на моите сънародници, в духа на японските мъже на сабята.
Преди тя да каже още нещо, Мусаши вече бе твърде далеч, за да я чуе. Почувства се, сякаш собствената й душа я е напуснала, но не прие това като раздяла. Стори й се по-скоро, че и двамата ги залива голямата вълна между живота и смъртта.
В подножието на скалата се изсипа порой от пръст и камъчета, последван от Джотаро, който носеше чудноватата маска, подарена му от вдовицата в Нара.
Вдигна ръце нагоре и каза:
— Никога в живота ми не са ме изненадвали така!
— Какво стана? — прошепна Оцу, още не успяла да се съвземе напълно от стъписването си при вида на маската.
— Ти не чу ли? Не знам защо, но изведнъж дойде един ужасен вик.
— Ти къде беше? Тази маска ли носеше?
— Бях над скалата. Там горе има една пътечка, горе-долу широка колкото тази. След като се покатерих малко по-нависоко, намерих един хубав голям камък и просто си седнах там да погледам луната.
— Маската… на теб ли беше?
— Да. Чуваше се как вият лисици, а наоколо шумоляха язовци или нещо такова. Помислих, че маската ще ги уплаши. После чух този крясък, кръвта ти да смрази, като на някой демон от ада!
Заблудени птици
— Чакай ме, Матахачи. Защо трябва да ходиш толкова бързо?
Изостанала далеч назад и съвсем запъхтяна, Осуги беше загубила и търпение, и достойнство.
С глас, висок точно колкото да бъде чут, Матахачи промърмори:
— Така се беше разбързала като тръгвахме от странноприемницата, а чуйте я сега! Устата й по я бива от краката.
До подножието на връх Даймонджи бяха вървели по пътя за Ичиджоджи, но сега, навлезли навътре в планината, се бяха загубили.
Осуги не искаше да се отказва.
— Както все се заяждаш с мен — изропта тя дрезгаво, — всеки би си помислил, че имаш нещо против майка си.
Докато избърше потта от набръчканото си лице, Матахачи отново бе тръгнал напред.
— Няма ли да позабавиш? — извика тя. — Я да седнем малко тук.
— Ако спираш на всеки десет крачки да почиваш, няма да стигнем там преди изгрев-слънце.
— Има още много, докато изгрее слънцето. Поначало планински път като този нямаше да ме затрудни, но нещо съм настинала.
— Никога няма да признаеш, че си сбъркала, а? Преди, когато събудих ханджията, за да си починеш на топло, не можа и за миг да се спреш. Не искаше нищо за пиене и почна да натякваш как сме щели да закъснеем. Не бях си пийнал и две глътки, когато ме издърпа навън. Знам, че си ми майка, но трудно се разбира човек с жена като теб.
— Ха! Още ли се цупиш, че не те оставих да се налееш до оглупяване? Това ли било? Защо не можеш да се сдържаш малко? Днес имаме важни неща за вършене.
— Не трябва да си вадим сабите и да свършим работата сами. От нас се иска само да вземем кичур от косата или нещо от тялото на Мусаши. Няма нищо трудно в това.