Дори по-страховита бе гледката на останалите подир него убити и ранени. Като продължаваше своето отбранително отстъпление по пътеката, Мусаши стигна до едно открито място, където преследвачите му се нахвърлиха срещу него в общо нападение. За мигове четири-пет бяха посечени. Труповете останаха пръснати нашироко — зловещо свидетелство за бързината, с която Мусаши се движи и действа. Той сякаш бе едновременно навсякъде.
При всичките си пъргави премествания и отскоци, Мусаши се придържаше към един основен подход. Никога не нападаше група от хора отпред или странично, а винаги намираше някое слабо място в края. Винаги щом няколко самураи пристъпеха напред към него, той някак си успяваше светкавично да се измести към някой ъгъл в строя им, откъдето да може да се справи първо с един или двама от тях. Сега по този начин успяваше да задържи противниците си всъщност на едно място. Обаче Мусаши рано или късно трябваше да се изтощи. Също така и неговите неприятели трябваше да намерят начин да осуетят най-сетне този метод на нападение. За целта би трябвало да се разделят на два големи отряда и да застанат пред и зад него. Това щеше да го постави в още по-голяма опасност. На Мусаши бе нужна цялата изобретателност, за да попречи това да се случи.
По някое време той извади малката си сабя и започна да се сражава с две ръце. Голямото оръжие в дясната му ръка бе изцапано до дръжката и до стискащия го юмрук с кръв, а малкото в лявата още беше чисто. Макар на първия удар да захапа малко плът, то продължи да святка, жадно за кръв. Самият Мусаши още не съзнаваше напълно, че го е изтеглил, при все че го размахваше също така ловко като по-голямата сабя.
Когато не нанасяше удар, той държеше лявата сабя насочена право в очите на своя противник. Дясната протягаше встрани, за да образува заедно с лакътя и рамото дълга водоравна дъга и да остане до голяма степен вън от погледа на врага. Щом този се преместеше вдясно от Мусаши, той можеше да пусне дясната сабя в действие. Ако пък тръгнеше в другата посока, Мусаши можеше да прехвърли късата сабя вляво от себе си и да го приклещи между двете оръжия. С един замах напред можеше да прикове мъжа с по-малката сабя и преди да му е останало време да избегне удара, да го нападне с голямата. В по-късните години този начин за бой получи име — „Две саби срещу много противници“, но сега Мусаши се биеше просто по усет.
По всички възприети мерки той не беше много обигран със сабята. Школи, стилове, правила, обичаи — нищо от това не бе от значение за него. Настройката му при бой бе напълно прагматична. Знаеше само това, което е научил от опит. Не прилагаше на дело нещо научено — първо действаше, а после осмисляше.
Хората от Йошиока, от Десетте майстора на сабята надолу, имаха всички здраво набити в главите си ученията на школата Кьохачи. Някои от тях дори бяха стигнали дотам да създадат свои собствени разновидности на този стил. Въпреки че бяха добре обучени и дисциплинирани бойци, те нямаше как да преценят противник като Мусаши, прекарал времето си като отшелник в планините и излагал се на заплахите на природата така често, както и на онези, които идват от хората. За Йошиока бе непонятно, че той, с накъсано дишане, пепеляво лице, замъглени от пот очи и покрито със засъхнала кръв тяло, още успява да си служи с две саби и да заплашва набързо да скъси живота на всеки, който се приближи до него. Мусаши обаче продължаваше да се бие като бог на огъня и бесовете. Самите му противници бяха уморени до смърт и опитите им да задържат това кърваво привидение почваха да стават безумно отчаяни.
Изведнъж шумотевицата нарасна.
— Бягай! — завикаха хиляди гласове.
— Ти, дето се биеш сам, бягай!
— Бягай, докато можеш!
Виковете идваха от планината, дърветата, белите облаци горе. Зрителите от всички страни забелязаха как мъжете от Йошиока видимо стесняват обръча си около Мусаши. Надвисващата заплаха накара всички да се опитат да му помогнат, било то само с гласовете си.
Предупрежденията им обаче не впечатлиха никого. Мусаши нямаше да забележи, дори земята да се бе разцепила на две или небесата да бяха изсипали гръм и мълнии. Суматохата стигна връхната си точка и като земетръс разлюля околните тридесет и шест върха. Причината бяха едновременно зрителите и гъмжилото на самураите от Йошиока.