— Ето го — обади се един.
— Този ли? — попита презрително друг.
Впиха в Мусаши неприкрито враждебни погледи. Един набит свещеник направи на водачите на Мусаши знак с копието си и каза:
— Благодаря. Нямаме сега нужда от вас. Влизайте в храма! — После с много груб глас добави: — Вие ли сте Миямото Мусаши?
В думите нямаше никаква любезност. Мусаши отвърна късо, без да се покланя.
Един друг свещеник излезе иззад първия и като че чете нещо вече написано, издекламира:
— Ще ви уведомя за решението, взето от духовния съд на Енрякуджи. То е следното: „Връх Хиеи е чисто и свято място и не може да дава убежище на хора, които таят враждебност и омраза. Не може и да предоставя подслон на низки люде, които са влезли в безчестни свади. На Мудоджи е наредено незабавно да ви прогони от този връх. Ако не се подчините, ще бъдете строго наказан според манастирския устав.“
— Ще направя, каквото ми нареди манастирът — отвърна миролюбиво Мусаши. — Обаче е доста след пладне, а не съм се приготвил. Бих искал да помоля за позволение да остана до утре сутрин. Бих искал също да се осведомя дали това решение е на светските власти или на самото духовенство. Бе ми казано, че никой няма да възрази на моя престой тук. Не разбирам защо всичко се е променило така внезапно.
— Ако наистина искате да знаете — отвърна първият от свещениците, — аз ще ви обясня. Първоначално се радвахме да ви окажем гостоприемство, тъй като се бихте сам срещу голямо число противници. По-късно обаче получихме за вас лоши сведения, които ни принудиха да променим отношението си. Решихме, че не можем повече да си позволяваме да ви даваме подслон.
„Лоши сведения ли?“, помисли си възмутен Мусаши. Би могъл да очаква такова нещо. Не беше нужно да си напряга въображението, за да си представи, че училището Йошиока го клевети пред цял Киото. Не видя обаче смисъл да се защити.
— Много добре — отвърна хладно. — Утре сутрин обезателно ще си тръгна.
Щом влезе през храмовата порта, свещениците подеха хули срещу него.
— Вижте го, жалкия злосторник!
— Той е чудовище!
— Чудовище ли? Тъпак, това е той!
Мусаши се извърна, изгледа ядно мъжете и остро попита:
— Какво казахте?
— О, нима сте чул? — отвърна предизвикателно един от свещениците.
— Да. И има едно нещо, което бих искал да знаете. Ще се подчиня на желанията на тукашното духовенство, но няма да търпя обиди от такива като вас. Боя ли си търсите?
— Като служители на Буда ние не започваме побоища — дойде благочестивият отговор. — Отворих уста и думите дойдоха от само себе си.
— Трябва да е бил гласът на небето — обади се друг свещеник.
В следващия миг всички наобиколиха Мусаши и почнаха да го ругаят, дразнят и дори да плюят по него. Не беше сигурен колко дълго ще успява да се сдържа. При все и загубили в миналото мощта си, тези днешни монаси-войни ни най-малко не бяха загубили своята надменност.
— Я го погледнете! — присмя се един от тях. — По това, което казаха селяните, сметнах, че е самурай с чувство за чест. Сега виждам, че е само безмозъчен хапльо. Не се ядосва, дори не знае какво да каже, за да се защити.
Колкото по-дълго мълчеше Мусаши, толкова по-злостно онези си служеха с езиците си. Накрая той с леко почервеняло лице попита:
— Вие не казахте ли нещо, че гласът на небето бил говорил чрез вас?
— Да — и какво?
— Да не би да намеквате, че небето е говорило против мен?
— Чухте нашето решение. Още ли не сте го разбрал?
— Не.
— Така и предполагах, че ще стане. С толкова ум като вашия заслужавате направо съжаление. Но смея да се надявам, че през следващия живот ще се вразумите!
Когато Мусаши не каза нищо, свещеникът продължи:
— По-добре внимавайте, като си тръгнете от върха. С вашето име няма от какво да се гордеете.
— Какво значение има какво говорят хората?
— Я го чуйте! Още си мисли, че е прав.
— Направих правилното! В боя с Йошиока не съм сторил нищо подло или страхливо.
— Глупости говорите!
— Да не би да съм направил нещо, от което да са срамувам? Кажете ми поне едно!
— И имаш наглостта да го кажеш?
— Предупреждавам ви. Може да пропусна други неща, но няма да дам на никого да говори с презрение за сабята ми!