Едва излязъл от стаята, Сейнен влезе да помете пода. Щом всичко отново бе подредено, разгъна постелята на Мусаши и нарамил метлата, бавно тръгна назад към кухнята. Без Мусаши да знае, докато той още изрязваше статуята си, през никога незаключващите се врати в Мудоджи се промъкна една подобна на котка сянка, която сега стоеше на терасата. След като Сейнен изчезна от поглед, шоджито навън тихо се плъзна встрани и също така безшумно се затвори.
Мусаши се върна с получените на сбогуване подаръци — една плетена шапка и сламени сандали. Остави ги до възглавницата си, угаси лампата и си легна. Външните врати бяха отворени и по коридора подухваше лек ветрец. Луната светеше точно колкото да придаде на бялата хартия на шоджито тъмно сивкав оттенък. Сенките на дърветата слабо се полюляваха като вълните на тихо, безбрежно море.
Мусаши леко похъркваше. С потъването му в по-дълбок сън неговото дишане стана по-бавно. Краят на един малък параван в ъгъла тихо се отмести напред и тъмна сянка крадешком пропълзя на четири крака към него. Похъркването спря и черната фигура бързо се прилепи към пода. После, след като дишането се успокои, неканеният гост педя по педя тръгна напред, търпеливо и предпазливо нагласяше движенията си според вдишванията и издишванията на спящия.
Съвсем внезапно сянката като валмо черна коприна се вдигна нагоре и се стрелна върху Мусаши с вика:
— Сега ще ти дам да разбереш!
Една къса сабя се понесе към врата на спящия. Оръжието обаче издрънча някъде встрани, а черната сянка политна назад във въздуха и с трясък се блъсна в шоджито. Нападателят издаде силен стон, преди да се прекатури заедно с шоджито в тъмнината навън.
В мига, в който преметна противника си назад, през ума на Мусаши премина, че този е лек като котенце. Макар лицето да бе увито в плат, стори му се, че зърна част от бели коси. Без да спира да мисли над тези впечатления, сграбчи сабята си и изтича на терасата.
— Спри! — извика. — След като си си дал труда да дойдеш дотук, нека и аз да мога да те посрещна както трябва!
Метна се на земята и бързо се спусна след шума от отдалечаващи се стъпки. Вътрешно обаче не желаеше това преследване. След няколко мига се спря и засмян загледа как неколцина свещеници изчезват в тъмното.
След разтърсващото си приземяване Осуги остана да лежи на земята и да пъшка от болка.
— Я, бабо, това сте вие! — възкликна Мусаши, изненадан, че нападателят не е нито човек от Йошиока, нито някой от разярените свещеници.
Обгърна я с ръце, за да й помогне да се изправи.
— Сега започва да ми става ясно — продължи. — Нали вие сте човекът, който е наговорил толкова лоши неща за мен на монасите? И понеже това са били думите на една смела и праведна старица, те, предполагам, са повярвали на всяка една.
— Ох, гърба ме боли!
Осуги нито потвърди, нито отрече обвинението. Тя се заизвива леко в ръцете на Мусаши, но не й остана сила да окаже голяма съпротива. С немощен глас рече:
— След като се стигна дотук, Мусаши, няма полза да се грижим кое е криво и кое — право. Домът Хониден е без щастие в битките. Отрежи ми сега главата.
На Мусаши не му се вярваше тя просто да пресилва. Думите й звучаха като искрените думи на жена, стигнала края на силите си и решила да сложи точка на всичко.
— Боли ли ви? — попита той, отказвайки да вземе на сериозно чутото. — Къде ви боли? Може да останете тази вечер тук, няма за какво да се безпокоите.
Вдигна я на ръце, отнесе я вътре и я сложи да легне на неговата постеля. Остана да седи и да бди при нея до края на нощта.
Щом небето се развидели, Сейнен донесе кутията с храна, за която бе помолил Мусаши, заедно с една бележка от главния свещеник, който се извиняваше за нелюбезността, но подканяше Мусаши да тръгва колкото се може по-бързо.
Мусаши помоли да му предадат, че сега при него има една боледуваща стара жена. Тъй като не желаеше Осуги в храма, свещеникът реши да прояви щедрост. Явно някакъв търговец от град Оцу бил дошъл в храма с кравата си и понеже искал да се отклони за малко от пътя, я поверил на грижите на главния свещеник. Този предложи на Мусаши да се възползва от животното, като каза, че може да сложи жената да го язди на слизане по планината. В Оцу могат да оставят кравата на пристанището или в някой от търговските домове в околността му.
Мусаши с благодарност прие предложението.
Глътка мляко
Пътят, който се спускаше по билото на връх Хиеи, излизаше в областта Оми, на едно място точно след Миидера.
Мусаши водеше кравата вързана на въже. Като погледна през рамо, той внимателно каза:
— Ако искате, може да спрем и да починем. Никой от нас двамата не бърза.