— Матахачи — каза Мусаши, — защо стоиш там и се мъчиш? Нека се молим тя да си намери място, където да уседне и да започне спокоен живот — и стига толкова.
Една жълта пеперуда бе подхвърлена от игривия ветрец нагоре и после се преметна зад ръба на една скала.
— Твоето обещание много ме зарадва — продължи Мусаши. — Сега не е ли време да започнеш нещо, да опиташ наистина да направиш нещо от себе си?
— Да, нали от мен това се иска? — промърмори без въодушевление Матахачи, прехапал долната си устна, за да спре треперенето й.
Мусаши го хвана и го накара да се извърне, за да откъсне погледа му от пустия път.
— Виж сега — рече бодро той, — твоят път сам се разчисти. Накъдето и да е тръгнала Акеми, там не е за теб. Върви сега, преди да е прекалено късно. Тръгни по пътя, който излиза между Сакамото и Оцу. Преди денят да е свършил, трябва да настигнеш майка си. Веднъж щом я намериш, не я губи повече от поглед.
За да подсили думите си, Мусаши донесе на Матахачи сандали и чорапи, после влезе в странноприемницата и се върна с останалите вещи.
— Имаш ли пари? — попита. — Аз самият нямам кой знае колко, но можеш да вземеш част от тях. Щом мислиш, че Едо е мястото за теб, ще дойда с тебе дотам. Довечера ще съм на моста Кара при Сета. След като намериш майка си, потърси ме там. Разчитам да я доведеш.
След като Матахачи си тръгна, Мусаши седна да изчака здрача и отговор на писмото си. Изтегна се на пейката в задната част на чайната, затвори очи и скоро засънува. Две пеперуди се носеха във въздуха и пърхаха между преплетените клони. Едната от тях му бе позната… Оцу.
Щом се събуди, полегатите лъчи на слънцето вече стигаха до задната стена на чайната. Чу някакъв човек да казва:
— Както и да го погледнете, много зле се представиха.
— За Йошиока ли говорите?
— Точно така.
— Хората прекалено много уважаваха това училище заради прочутото име на Кемпо. Изглежда на всяко поприще само първото поколение има какво да направи. Второто е вече посредствено, а при третото всичко се разпада. Няма често да видите главата на четвъртото поколение да е погребан до основателя на дома.
— Е, аз пък съм намислил да ме погребат точно до дядо ми.
— Но ти си само един каменар. Аз говоря за прочутите хора. Ако мислиш, че не съм прав, виж само какво стана с наследника на Хидейоши.
Мъжете работеха в една каменоломна в долината и към три часа всеки следобед се качваха до хана за чаша чай. Преди малко един от тях, който живееше близо до Ичиджоджи, заяви, че видял битката от начало до край. Разказвал вече историята си няколко дузини пъти, той можеше да я представя със забележително красноречие, като умело разкрасяваше случилото се и подражаваше движенията на Мусаши.
Докато каменарите в захлас слушаха неговото повествование, се появиха четирима други мъже, които седнаха отпред — Сасаки Коджиро и трима самураи от връх Хиеи. Намръщените им лица предизвикаха у работниците неудобство, те взеха чашите си с чая и се пренесоха вътре. Когато обаче напрежението в разказа взе да нараства, започнаха да се смеят и да обсъждат, като често и с явно възхищение повтаряха името на Мусаши.
Щом търпението му стигна своя предел, Коджиро високо извика:
— Вие там!
— Да, господине — отвърнаха всички в хор и по навик веднага сведоха глави.
— Какво става там? Ти! — с ветрилото си с железни пръчки той посочи към човека. — Говориш, все едно много знаеш. Я излез насам! И вие останалите също! Няма да ви направя нищо лошо.
Докато всички, провлачвайки крака, отново се измъкваха навън, той продължи:
— Слушах ви как нижете хвалебствия за Миямото Мусаши и ми дойде до гуша. Глупости говорите!
Последваха въпросителни погледи и шепот на недоумение.
— Защо смятате Мусаши за голям майстор на сабята? Ти — казваш, че си гледал онзи ден битката, но нека те уверя, че аз, Сасаки Коджиро, също я видях. Като официален свидетел наблюдавах всяка подробност. По-късно ходих на връх Хиеи и изнесох пред обучаващите се там монаси беседа за видяното. И още — по покана на няколко видни учени посетих и други от храмовете, говорих и там.
— Е, за разлика от мен, вие тук нищо не разбирате от саблен бой. — В гласа на Коджиро започваше да се прокрадва снизходителност. — Гледате само кой е спечелил и кой — изгубил, после като стадо почвате да хвалите Миямото Мусаши, все едно е най-големият майстор на сабята, живял някога.
— Поначало нямаше да си правя труда да оспорвам брътвежа на разни невежи, но сега това ми се струва необходимо, понеже погрешни мнения като вашите направо са обществено вредни. Освен това бих искал да изкарам на показ вашите заблуди, за да могат да ме чуят тези изтъкнати учени, които са днес с мен. Отпушете си ушите и внимателно слушайте! Ще ви разкажа какво всъщност стана при големия бор и що за човек е Мусаши.