Това привлече вниманието на слушателите и от тях се чу почтителен шепот.
— На първо място — започна с равен глас Коджиро, — да видим какво намерение е имал всъщност Мусаши, каква е била неговата скрита цел. По начина, по който той предизвика последния двубой, мога само да заключа, че отчаяно се е опитвал да си спечели известност и да си създаде име. За тази цел си избра дома Йошиока, най-прочутото училище по сабя в Киото и хитро ги предизвика. Поддал се на уловката, домът Йошиока стана за Мусаши стъпало към славата и успеха.
— Но той направи нещо нечестно. Вече всички бездруго знаеха, че дните на Йошиока Кемпо са отминали и че школата Йошиока е в упадък. Тя приличаше на изсъхнало дърво, на сакат човек, който е близо до смъртта. От Мусаши се искаше само да нанесе удар по една празна черупка. Всеки можеше да стори същото, но никой не го направи. Защо? Понеже онези от нас, които разбират „Изкуството на войната“, вече знаеха, че школата е безсилна. И второ, понеже не искахме да петним почитаното име на Кемпо. При все това Мусаши предпочете да предизвика едно сблъскване, да сложи по улиците на Киото обяви с предизвикателство за двубой, да почне да пръска слухове и накрая да направи добро зрелище от същото, което би успял да направи със сабя всеки що-годе способен боец.
— Не бих могъл и да почна да изброявам всичките евтини, подли уловки, с които той си послужи. Вземете например това, че нарочно закъсня и за двубоя с Йошиока Сеиджуро, и за срещата си с Деншичиро. Вместо да срещне враговете си при големия бор лице в лице, тръгна по заобиколен път и прибягна до какви ли не низости.
— Казват, че бил само един, а се биел срещу мнозина. Това е истина, но то също е само част от неговия сатанински замисъл да си спечели известност. Той твърде добре знаеше, че понеже враговете му са повече на брой, хората ще съчувстват нему. А стане ли дума за същинската битка, то аз мога да ви кажа — лично я наблюдавах — тя бе малко повече от детска игра. Известно време Мусаши успяваше да се отърве чрез хитрините си, после, когато му се предостави възможност да избяга, побягна. Е, трябва да призная, че той донякъде прояви груба сила. Това обаче не го прави майстор на сабята. Не, ни най-малко. Най-многото, с което Мусаши може да се стреми към слава е, че го бива да тича бързо. Няма равен в това бързо да се измъква от сражението.
Сега думите се лееха от устата на Коджиро като вода през отприщен бент.
— Обикновените хора си мислят, че е трудно за сам боец да се сражава срещу голямо число противници, но десетима не са непременно десеторно по-силни от един. За истинския майстор броят невинаги е от значение.
След това Коджиро, като познавач, направи една критика на сражението. Лесно му беше да омаловажи подвига на Мусаши, тъй като въпреки неговата смелост, всеки вещ зрител би могъл да открие недостатъци в начина му за бой. Щом стигна до станалото с Генджиро, Коджиро бе направо унищожителен. Каза, че убийството на момчето било зверство и нарушение на честта на сабята и че откъдето и да се погледне, то не можело да бъде простено.
— А сега нека ви разкажа за произхода на Мусаши! — извика той с негодувание.
После разкри, че през последните няколко дни се срещнал на връх Хиеи с Осуги и чул лично от нея цялата дълга история за двуличието на Мусаши. Без да пести подробности, разказа за злините, което била понесла тази „мила старица“.
Накрая завърши:
— Потрепервам, като си помисля, че има хора, които възхваляват този негодник. Ужасяващо е да се гледа как това действа на обществените нрави! Ето това беше причината да говоря така надълго. Не съм свързан с дома Йошиока, нито пък ме мъчи завист към Мусаши. Говорих ви честно и безпристрастно, като човек, посветил се на Пътя на меча и решен праведно да следва този Път! Казах ви истината. Запомнете я!
Млъкна и утоли жаждата си с чаша чай, после се обърна към своите придружители и много спокойно отбеляза:
— А, слънцето вече е слязло ниско. Ако не тръгнете скоро, ще се е стъмнило, преди да стигнете в Миидера.
Самураите от храма станаха да си вземат довиждане.
— Добре се грижете за себе си — каза единият от тях.
— Чакаме да ви видим отново, когато пак дойдете в Киото.
Каменарите намериха сгоден случай и като освободени след съдебно заседание затворници се забързаха към долината, която сега тънеше в червеникави сенки и отекваше от песента на славеите.