Най-сетне и Оцу, подсетена да излезе с предложение за мир, се обади:
— Има останали няколко сладки от кутията, която господарят Карасумару прати завчера.
Но преди Джотаро пак да стане същото момче, вече се пукваше зора и облаците над прохода порозовяваха.
— Добре ли си, Оцу? Не си ли се уморила?
— Малко. През цялото време се качваме.
— Отсега нататък става по-леко. Виж, вече се вижда езерото.
— Да — езерото Бива. А къде е Сета?
— По онзи път. Но Мусаши нали няма да е там толкова рано?
— Наистина не знам. Докато стигнем там, ще ни отнеме половин ден. Да си починем ли?
— Добре — отвърна той, върнал си доброто настроение. — Я да седнем там под онези двете големи дървета.
Димът от готварските огньове на ранната сутрин се вдигаше на ивици нагоре, като пара, излизаща от полето на някоя битка. През мъглата, проснала се от езерото до града Ишияма, започваха да се виждат пътищата на Оцу. Щом наближи, Мусаши вдигна ръка над челото си и радостен, че пак е сред хора, се огледа.
Близо до Миидера, щом тръгна да се качва по стръмнината при Бидзоджи, той неволно се запита по кой ли път ще мине Оцу. По-рано си представяше, че може да я срещне по пътя, но после реши, че това е малко вероятно. Жената, която занесе неговото писмо в Киото, го осведоми, че макар Оцу вече да не е в дома на Карасумару, то ще й бъде предадено. Тъй като не би го получила по-рано от края на вечерта и сигурно щеше да има да свърши разни неща, преди да потегли, стори му се възможно тя да изчака сутринта, за да тръгне на път тогава.
Докато минаваше покрай някакъв храм с красива черешова горичка — несъмнено прочута, както си помисли, заради цветовете пролетно време — Мусаши забеляза някакъв каменен паметник, поставен на една могила. Макар само да зърна изписаното върху него стихотворение, след като измина няколкостотин крачки надолу по пътя, то се върна в паметта му. Беше от „Тайхейки“. Като си спомни, че стиховете са свързани с един разказ, който някога бе запаметил, той започна да си повтаря на глас повествованието.
— „Един почитаем свещеник от храма Шига, който се подпирал на дълга шест педи пръчка и бил толкова стар, че веждите му се събрали на челото като заскрежен зимен връх, съзерцавал хубостта на Канон във водите на някакво езеро, когато съвсем случайно зърнал една императорска наложница от Кьогоку. Връщала се от Шига, където имало голяма ливада с цветя. Щом я видял, бил обзет от страст. Добродетелта, така старателно трупана през годините, го изоставила. Потънал в пламтящо море от похот и…“ Я, как продължаваше? Изглежда съм забравил една част. Их! „… и той се върнал в своята сламена колиба и се молил пред един образ на Буда, но жената все оставала пред погледа му. При все че призовавал на глас Буда, този глас, макар негов, звучал недействително. Струвало му се, че в облаците над планината при залез вижда гребените в косата й. Това го натъжавало. Вдигнел ли поглед към самотната луна, оттам нейното лице сякаш му се усмихвало. Бил смутен и засрамен.“
— „Понеже се боял, че такива мисли ще му попречат, като умре, да отиде в рая, той решил да се срещне с момичето и да му разкрие чувствата си. По този начин се надявал да може да умре спокойно.“
— „И така, отишъл в Императорския дворец и като опрял здраво своята тояга в земята, цял ден и цяла нощ останал да чака в двора за игра на топка, докато…“
— Простете, господине! Вие, на кравата!
Мъжът изглежда беше от надничарите, каквито се срещат в търговския квартал. Застана срещу кравата, потупа я по носа и погледна през главата й към ездача.
— Трябва да идвате от Мудоджи — отбеляза той.
— Всъщност, да. Как познахте?
— Заех тази крава на един търговец. Той, предполагам, трябва да я е оставил там. Дадох му я под наем, така че ви моля да ми платите, задето я използвате.
— С удоволствие ще ви заплатя. Но кажете ми, докъде ще ми позволите да ида с нея?
— Стига да платите, може да ходите навсякъде. Накрая трябва просто да я предадете на някой търговец на едро в най-близкия град. Тогава ще я наеме някой друг. Рано или късно ще се върне тук.
— Колко ще ми струва да ида с нея до Едо?
— Ще трябва да проверя, където ги държат. Това и бездруго ви е точно на път. Ако решите да я наемете, ще трябва просто да оставите името си при писаря.
Търговският квартал беше близо до брода при Учидегахама. Тъй като оттам минаваха много пътници, Мусаши реши, че тъкмо това е мястото да се поосвежи и да си купи някои необходими неща.
След като уреди въпроса с кравата, той спокойно закуси и потегли за Сета, пълен с очакване на своята повторна среща с Оцу. Вече нямаше относно това момиче никакви съмнения. Допреди да се срещнат в планината, тя винаги бе предизвиквала у него известен страх, но този път всичко бе различно — чистотата, проницателността и предаността, които тя показа в онази лунна нощ, направиха неговото доверие в нея по-дълбоко дори от любовта му.