Матахачи се огледа и забеляза, че в околността има няколко дома за развлечение. Макар да се поколеба, жената бързо го поведе към своя.
— Ако имате друга работа — обясни тя, — няма нужда да оставате дълго.
Щом влязоха, момичетата направо се нахвърлиха върху му. Избърсаха му краката, махнаха мокрото му кимоно и почнаха да настояват да се качи в стаята за гости горе. Когато попита кой е приятелят, се засмяха и му заявиха, че скоро сам ще разбере.
— Е — каза Матахачи, — бях навън на дъжда и затова ще остана, докато ми изсъхнат дрехите, обаче не се опитвайте да ме задържате тук повече от това. На моста при Сета един човек ме чака.
След доста кикот жените го увериха, че ще може навреме да си тръгне, като между това почти го изтикаха нагоре по стълбите.
На прага на стаята Матахачи бе посрещнат от мъжки глас:
— Я, та това е моят приятел Инугами Сенсей!
За миг си помисли, че са го взели за някого другиго, но щом погледна вътре в стаята, лицето му се стори слабо познато.
— Кой сте вие? — попита.
— Да не сте забравил Сасаки Коджиро?
— Не — отвърна бързо Матахачи. — Обаче защо ме наричате Инугами? Името ми е Хониден, Хониден Матахачи.
— Знам това, но все си ви спомням, какъвто бяхте онази нощ на улица Годжо, когато се правехте на смешник пред глутница бездомни псета. Стори ме се, че Инугами — бога на кучетата — е добро име за вас.
— Престанете! Това не е за шега. Онази нощ благодарение на вас голям ужас преживях.
— Не се и съмнявам. Всъщност, днес пратих да ви повикат, понеже за разнообразие съм решил да ви направя една добрина. Влезте, седнете. Момичета, дайте на човека саке.
— Не мога да остана. Имам среща с някого при Сета. Не мога днес да си позволя да се напивам.
— С кого ще се срещате?
— С един на име Миямото. С него сме приятели от детинство и…
— Миямото Мусаши ли? Да не сте се уговорил с него, докато бяхте в онази странноприемница при прохода?
— Откъде знаете?
— О, аз съм чувал всичко за вас, както и за Мусаши. Срещнах майка ви — Осуги, нали така? — в главната зала на връх Хиеи. Тя ми разказа за всички премеждия, през които е минала.
— Говорил сте с майка ми ли?
— Да. Тя е чудесна жена. Аз й се възхищавам, също както и всички монаси на връх Хиеи. Опитах се малко да я насърча. — Изплакна чашата в един съд с вода, предложи я на Матахачи и додаде: — Е, да пийнем заедно и да отмием нашата стара вражда. Няма защо да се тревожите заради Мусаши, след като до вас е Сасаки Коджиро.
Матахачи отказа да вземе чашата.
— Защо не пиете?
— Не мога. Трябва да вървя.
Щом понечи да се изправи, Коджиро го хвана здраво за китката и нареди:
— Сядайте!
— Но Мусаши ме чака.
— Не се вмагарявайте! Ако нападнете Мусаши сам, той на часа ще ви убие.
— Нищо не сте разбрал! Той обеща да ми помогне. Отивам с него в Едо, за да започна живота си наново.
— Ще рече, че разчитате на човек като Мусаши ли?
— О, знам, много хора казват, че бил негодник. Но това е, понеже майка ми навсякъде го клевети. Тя обаче грешеше — през цялото време. Сега, след като говорих с него, съм по-сигурен в това от кога да било. Той ми е приятел и аз ще се уча от него, за да мога също да направя нещо от себе си. Дори ако и да е малко късно за това.
Коджиро се заля от смях и плесна с длан по рогозката.
— Как може да сте толкова простодушен? Майка ви ми каза, че сте необикновено наивен, обаче да ви подлъже…
— Това не е истина! Мусаши е…
— Само мълчете! Чуйте ме. На първо място, как сте могъл да измените на своята собствена майка, като идете на страната на врага й? Та това е безчовечност. Дори аз, който съм й съвсем чужд, така се трогнах от тази храбра старица, че се зарекох да й окажа цялата подкрепа, на която съм способен.
— Не ме е грижа какво мислите. Ще се срещна с Мусаши и не се опитвайте да ме спрете. Ти, момиче, донеси ми кимоното! Трябва вече да е изсъхнало.
Коджиро вдигна пияния си поглед и нареди:
— Не го пипай, докато не съм ти казал аз. Сега вижте какво, Матахачи — щом възнамерявате да тръгнете с Мусаши, трябва поне първо да говорите с майка си.
— Аз отивам в Едо с Мусаши. Ако там успея да направя нещо от себе си, с това целият въпрос ще се разреши.
— Това ми звучи, все едно го е казал Мусаши. Всъщност, обзалагам се, че тези думи сте чул от него. Както и да е, почакайте до утре и аз ще дойда с вас да потърсим майка ви. Преди да направите каквото и да е, трябва да чуете мнението й. Между това дайте да се позабавляваме. Харесва ви или не, ще трябва да останете тук и да пиете заедно с мен.
И тъй като това бе дом за разврат, а Коджиро си плащаше, всички жени застанаха на негова страна. Матахачи нямаше скоро да получи своето кимоно; след няколко питиета той и престана да си го иска.