За Дайдзо от Нарай. Бих искал да Ви видя, когато минете оттук. Ще чакам горе при светилището.
Сега слънцето бе доста над хоризонта. Мусаши следеше пътя със соколов поглед, но от Дайдзо нямаше и следа. Отвъд прохода пътят се разделяше на три. Единият тръгваше през Кошу направо за Едо. Другият, главният, пресичаше прохода Усуи и влизаше в Едо от север. Третият се отклоняваше към северните области. Независимо дали отива на север към Дзенкоджи или на изток към Едо, на Дайдзо щеше да му се наложи да използва този проход. При все това, Мусаши съзнаваше, че хората не винаги се движат според очакванията ни. Търговецът може да се е отбил доста от обичайния път или би могъл да е останал да преспи още една нощ в подножието на планината. Мусаши реши, че може да не се окаже лошо да се върне дотам и да разпита за Дайдзо.
Щом тръгна надолу по врязаната в скалата пътека, чу един познат дрезгав глас да казва:
— Ето го — там горе!
Това веднага му напомни тоягата, която преди две нощи се бе срещнала с неговото тяло.
— Слизай оттам! — извика Гоносуке. С тояга в ръката той изгледа разярено Мусаши. — Ти избяга! Сетил си се, че ще те предизвикам и се измъкна. Слизай, ела да се бием още веднъж!
Мусаши се спря между два камъка, облегна се на единия от тях и мълчаливо се загледа в Гоносуке.
Като прие това за знак, че няма да дойде, младежът се обърна към майка си:
— Чакай ме тук. Ще се кача да го метна долу. Само гледай.
— Спри! — скара му се майката, която сега бе възседнала кравата. — Ето къде ти е грешката. Нетърпелив си. Трябва, преди да се впускаш в битката, да се научиш да четеш мислите на своя противник. Ами ако той хвърли по теб някой голям камък — тогава какво?
Гласовете им стигаха до Мусаши, но думите бяха неясни. Колкото до него, вече бе спечелил — сега знаеше как Гоносуке си служи с тоягата. Разстрои го озлоблението и жаждата им за мъст. Ако загуби отново, Гоносуке ще стане още по-отмъстителен. От опита си с дома Йошиока Мусаши знаеше колко е глупаво да влиза в двубои, които водят до все по-голямо ожесточаване. Оставаше и майката на младежа, в която Мусаши видя втора Осуги — жена, която сляпо обича своя син и навеки ще намрази всеки, сторил му нещо лошо.
Извърна се и тръгна нагоре.
— Чакай!
Спрян от силата в гласа на жената, Мусаши спря и се обърна.
Тя слезе от гърба на добичето и дойде до подножието на скалата. След като се увери, че той я слуша внимателно, прилепи двете си длани към земята и дълбоко се поклони.
Мусаши не бе направил нищо, с което да я накара да се смирява така пред него, но сега се поклони в отговор най-почтително, доколкото това бе възможно на каменистата пътека. Протегна ръка, сякаш се готви да й помогне да се качи.
— Добри ми самураю! — извика старицата. — Срамувам се да се явявам така пред вас. Сигурна съм, че упорството ми предизвиква у вас само презрение. Аз обаче не съм движена от омраза, злоба или зла воля. Моля ви да се съжалите над моя син. Десет години поред той се упражнява съвсем сам — без учители, без приятели, без наистина достойни противници. Умолявам ви да му дадете още един урок в изкуството да води битки.
Мусаши мълчаливо я слушаше.
— Страшно ще ми е неприятно да се разделим с вас така — продължи тя развълнувано. — Преди два дни синът ми се представи съвсем слабо. Ако сега не направи нещо, с което да докаже своите способности, нито той, нито аз ще можем после да застанем пред предците ни. Сега той не е нищо повече от селянин, загубил един двубой. След като е имал добрата участ да се срещне с боец от вашата величина, жалко ще е за него да не извлече полза от това. Ето защо го водя тук. Умолявам ви да се вслушате в молбите му и да приемете неговото предизвикателство.
Свършила речта си, тя пак се поклони, сякаш принасяше жертва на някакво божество.
Мусаши слезе от възвишението, хвана я за ръка и й помогна пак да се качи на кравата.
— Гоносуке — каза той, — вземете въжето. Дайте да поговорим за това, докато вървим. Сега ще обмисля дали искам да се сражавам с вас или не.
Мусаши тръгна малко пред тях и макар да бе предложил да обсъдят въпроса, не каза нито дума. Гоносуке продължаваше подозрително да се вглежда в гърба му, като от време на време нехайно перваше кравата с някое клонче по краката. Майка му имаше разтревожен и притеснен вид.
Щом повървяха около четвърт час, Мусаши изсумтя и се обърна.
— Ще се бия с вас — каза той.
Гоносуке пусна въжето и попита:
— Сега готов ли сте?
Огледа се да провери как е застанал, сякаш се е приготвил да реши спора тук и сега.
Мусаши като че не го забеляза и се обърна към майка му: