След като мъжът свърши работата си и тръгна, Мусаши се изсуши, облече се и реши, че пътят му е вече чист. Щом обаче излезе на главния път, почти се блъсна в самурая.
Този се поклони и като го изгледа внимателно в лицето, попита:
— Вие не сте ли Миямото Мусаши?
Мусаши кимна и другият, без да обръща внимание на изписаното по неговото лице подозрение, възкликна:
— Знаех си! — След като не пропусна накратко да възхвали собствената си проницателност, продължи: — Не можете да си представите колко съм щастлив, дето най-сетне ви срещам. Имах чувството, че ще ви намеря случайно някъде по пътя. — Без да се спира, за да даде на Мусаши възможност да каже нещо, той го покани да пренощуват заедно в същата странноприемница. — Уверявам ви — допълни, — няма какво да се боите от мен. Моето положение — простете, че го казвам — е такова, че обикновено пътувам с дузина слуги и смяна на конете. Служител съм на Дате Масамуне, господаря на крепостта Аоба в Муцу. Името ми е Ишимода Геки.
Щом Мусаши равнодушно прие поканата, Геки реши да отседнат в странноприемницата на даймио и го поведе натам.
— Ще желаете ли една баня? — попита той, след като пристигнаха. — Но вие, разбира се, току-що излизате от водата. Е, настанете се удобно, докато аз се изкъпя. Скоро се връщам.
Свали дрехите си за път, взе една кърпа и излезе от стаята.
Макар мъжът да предизвикваше с нещо благоразположение, главата на Мусаши остана пълна с въпроси. Защо ли този високопоставен воин го търси? Защо се държи така приятелски?
— Не бихте ли искал да облечете нещо по-удобно? — попита слугинята, като предложи едно от подплатените с памук кимона, които държаха приготвени за гости.
— Не, благодаря. Не съм сигурен, че ще остана тук.
Мусаши пристъпи навън на терасата. Чу зад себе си прислужницата тихо да слага подносите с вечерята. Докато гледаше как цвета на вълните в езерото преминава от тъмно индигово в черно, в ума му изникна образа на тъжните очи на Оцу. „Струва ми се, не я търся на подходящо място, помисли си. Всеки, който е достатъчно зъл да отвлече една жена, сигурно има и опит, колкото да избягва градовете.“ Сякаш чуваше виковете на Оцу за помощ. Нима наистина е правилно да гледа на това дотам философски, та да мисли, че всички неща стават по волята на небето? Почувства се виновен, че стои така и не прави нищо.
Ишимода Геки се върна от банята, извини се, че го е оставил сам и седна пред подноса с вечерята. Като забеляза, че Мусаши още носи собственото си кимоно, той попита:
— Защо не се преоблечете?
— С тези дрехи ми е удобно. Нося ги през цялото време — на път, у дома, когато спя под някое дърво на открито.
Геки остана приятно впечатлен.
— Би трябвало да се досетя — каза той. — Искате по всяко време да сте готов за действие, където и да сте. Господарят Дате щеше много да похвали това. — Загледа се с неприкрито възхищение в лицето на Мусаши, осветено отстрани от лампата. След миг се сепна и каза: — Елате. Седнете и пийте малко саке.
Изплакна една чаша в съд с вода и я подаде на Мусаши.
Той седна и се поклони. Опря ръце на коленете си и попита:
— Ще можете ли да ми кажете, господине, защо се отнасяте с мен така приятелски? И — ако не възразявате — защо разпитвахте за мен по пътя?
— Явно е напълно естествено да се чудите за това, но аз почти нямам какво да обяснявам. Може би най-лесно е да кажа, че един вид съм влюбен във вас. — За миг млъкна, засмя се и продължи: — Да, това е като нежни чувства — един мъж бива привлечен от друг.
На Геки това явно се стори достатъчно обяснение, но Мусаши остана по-озадачен от всякога. Макар да не му се струваше невъзможно един мъж да се влюби в друг, той самият никога не бе изпитвал такъв вид привързаност. Такуан бе прекалено строг, за да вдъхва силна обич. Коецу живееше в съвършено друг свят. Секишусай стоеше толкова над Мусаши, че да го харесва или да не го харесва изглеждаше неуместно. Макар че това може да е начин Геки да го поласкае, мъж, който прави такива твърдения, се излага на обвинение в неискреност. При все това Мусаши се съмняваше този самурай да е ласкател — беше твърде як и твърде мъжествен на вид за това.
— За какво точно говорите — попита трезво Мусаши, — като казвате, че ви привличам?