— Може да съм дързък, но откакто чух за вашия подвиг при Ичиджоджи, съм убеден, че вие сте мъж, когото бих харесал, и то много.
— Вие бяхте ли тогава в Киото?
— Да, пристигнах през първия месец на годината и бях отседнал в жилището на господаря Дате на улица Санджо. Когато случайно се отбих вечерта след битката при господаря Карасумару Мицухиро, чух доста неща за вас. Той каза, че ви е срещнал и допълни колко сте млад и какво сте правил в миналото. Като изпитах това силно привличане, твърдо реших, че трябва да положа усилие да се срещна с вас. На връщане от Киото видях бележката, която сте оставили в прохода Шиоджири.
— О, видели сте я?
Странно, помисли си Мусаши. Вместо да му доведе Джотаро, написаното го свързва с някого, когото дори на сън не е виждал.
Колкото повече се замисляше обаче, толкова по-малко му се струваше, че заслужава почитта, с която изглежда го удостоява Геки. Болезнено съзнаваше своите грешки и недостатъци и обожанието на Геки сега го постави в неудобно положение.
Съвсем искрено Мусаши каза:
— Смятам, че ме поставяте прекалено нависоко.
— При господаря Дате служат голям брой забележителни самураи — имотите му, знаете ли, дават приход от пет милиона крини ориз — и на времето съм срещал много опитни майстори на сабята. По това, което съм чувал обаче, ми се струва, че малцина могат да се сравнят с вас. Толкова повече, че вие още сте млад. Цялото бъдеще е пред вас. Затова навярно и ми допадате. Както и да е, сега, когато ви открих, нека станем приятели. Пийнете и говорете за всяко нещо, което ви е приятно.
Мусаши, в добро настроение, прие чашата със саке и заотпива глътка подир глътка успоредно с домакина си. Не след дълго лицето му бе яркочервено.
Геки, комуто още не личеше нищо, се обади:
— Ние, самураите от севера, можем да пием по много. Правим го, за да се стоплим. Господарят Дате може да надпие всеки един от нас. С такъв силен военачалник начело не би могло отрядите му да паднат по-долу.
Прислужницата продължаваше да носи още саке. Дори след като тя на няколко пъти бе подрязала фитила в лампата, Геки не проявяваше готовност да спира.
— Дайте да пием цяла нощ — предложи той. — Така ще можем и цяла нощ да си говорим.
— Хубаво — съгласи се Мусаши. После с усмивка добави: — Казахте, че сте говорил с господаря Карасумару. Добре ли го познавате?
— Не би могло да се каже, че сме близки приятели, но през годините доста пъти съм ходил в дома му с различни поръчения. Той се държи много приятелски, да ви кажа.
— Да, с него ме запозна Хонами Коецу. За благородник изглеждаше забележително жизнен.
С някак недоволен вид, Геки попита:
— Това ли е единственото ви впечатление? Ако бяхте поговорили с него по-дълго, смятам, щяхте да се поразите от ума и искреността му.
— Е, тогава бяхме в квартала за развлечения.
— В такъв случай той, предполагам, се е въздържал да се разкрива много пред вас.
— А какъв е той всъщност?
Геки седна по-чинно и с твърде сериозен глас заяви:
— Той е обременен човек. Дори, ако щете, страдащ човек. Произволът на шогуната дълбоко го тревожи.
За миг Мусаши долови идващия от езерото тих плисък на вълните и забеляза сенките, които бялата светлина на лампата изрязва.
Внезапно Геки попита:
— Вие, приятелю мой Мусаши, заради кого се стремите да усъвършенствате бойните се умения?
Мусаши никога не се бе замислял над този въпрос и с непревзета искреност отвърна:
— Заради самия мен.
— Това донякъде е добре, но заради кого се стремите да усъвършенствате себе си? Вашата цел със сигурност е не просто лична слава и чест. Това надали е достатъчно за човек като вас. — По случайност или преднамерено Геки стигна до темата, за която всъщност искаше да говори. — Сега, когато цялата страна е подвластна на Иеясу — заяви той, — имаме привиден мир и благополучие. Но истински ли са те? Могат ли хората да живеят при сегашното управление наистина щастливо?
— През вековете е имало Ходжо, Ашикага, Ода Нобунага, Хидейоши — дълга върволица от военни управници, които упорито са потискали не само народа, но и Императора с неговия двор. Императорското правителство е било използвано, а простите хора — безжалостно грабени. Всички облаги са се полагали на военното съсловие. И това продължава от Минамото но Йоритомо, нали така? Днес положението е непроменено.
— Нобунага сякаш имаше известна представа за произтичащите от всичко това неправди — той поне построи нов дворец за Императора. Хидейоши не само почете Императора Го-Йодзей, като накара всички даймио да положат пред него клетва за вярност, но дори се опита да осигури известно благосъстояние и радост за простите хора. Но какво да кажем за Иеясу? Както и да го погледнем, той не са занимава с нищо извън интересите на неговия собствен род. Така щастието на народа и добруването на императорското семейство отново биват жертвани заради богатството и властта на един военен тиранин. Изглежда, че сме на прага на нова ера на произвол. Никого това положение не тревожи повече от господаря Дате Масамуне и — между благородниците — господаря Карасумару.