Повлиян от въодушевените описания на Геки, започна да му се струва, че господарят Дате не само е равен на Кеншин по доблест, но и сред неговите служители владее дух, насърчаващ самураите да изградят нов Път, който, ако това стане необходимо, да им даде сили да се противопоставят дори на шогуната.
— Трябва да ми простите, че все продължавам да говоря за неща, които ме засягат лично — извини се Геки. — А вие какво мислите, Мусаши? Бихте ли искал да дойдете в Сендай, за да се уверите сам? Негово височество е откровен и прям. Щом се стремите да откриете Пътя, сегашното ви положение за него не е от значение. Можете да говорите с него, както бихте говорили с всеки друг.
— Има голяма нужда от самураи, които да посветят своя живот на страната. Ще бъда повече от щастлив да ви препоръчам. Ако нямате нищо против, може да идем в Сендай заедно.
Междувременно подносите с вечерята вече бяха отнесени, но разпалеността на Геки ни най-малко не бе намаляла, Впечатлен, но все още предпазлив, Мусаши отвърна:
— Ще трябва да помисля, преди да мога да ви дам отговор.
След като си казаха „лека нощ“, Мусаши отиде в своята стая, където остана да лежи буден в тъмното, с блеснали очи.
Пътят на самураите. Мислите му се събраха върху това понятие и как то се свързва с него и сабята му.
Изведнъж прозря истината — похватите на сабленото изкуство не са негова цел, той търси един всеобхватен Път на меча. Сабята трябва да стане повече от просто оръжие — от нея се иска да бъде отговор на житейските въпроси. Пътят на Уесуги Кеншин и Дате Масамуне е ограничен само до военното дело, скован от обичая. От него зависи да добави към всичко това едно човешко измерение, да му придаде по-голяма дълбочина и възвишеност.
За първи път се запита по силите ли е на един незначителен човек да стане едно с всемира.
Пари в дар
Първата мисъл на Мусаши при събуждане бе за Оцу и Джотаро и макар двамата с Геки да водиха на закуска съвсем обичаен разговор, въпросът как да ги намери въобще не излизаше от ума му. След като излязоха от странноприемницата, той несъзнателно започна да се вглежда във всяко лице, което срещаха по пътя. Един-два пъти му се стори, че вижда пред себе си Оцу, само за да открие после, че е сбъркал.
— Вие изглежда търсите някого — отбеляза Геки.
— Така е. С моите спътници се разделихме по пътя и сега се тревожа за тях. Мисля, по-добре ще е да се откажа от това да дойда с вас до Едо и да претърся някои от другите пътища.
— Това е лошо — отвърна разочарован Геки. — Много разчитах да пътуваме заедно. Надявам се това, че снощи говорих прекалено много, да не промени вашето намерение да посетите Сендай.
Държанието на Геки, прямо и мъжествено, се харесваше на Мусаши.
— Много любезно от ваша страна, че ме каните — каза той. — Надявам се някой ден да имам тази възможност.
— Бих искал сам да видите как нашите самураи се обучават. А ако това не ви интересува, тогава просто го приемете като едно пътуване, за да опознаете ново място. Ще можете да чуете местните песни и да посетите Мацушима. Тя е прочута с гледките си, да знаете.
Геки се сбогува и пъргаво тръгна към прохода Вада.
Мусаши се извърна и закрачи назад към мястото, където главният път за Кошу се отклоняваше от пътя Накасендо. Застана там и се зае да обмисли какво ще прави. В това време към него се приближи група надничари от Сува. По облеклото им можеше да се предположи, че са хамали, коняри или носачи на примитивните паланкини, които се използваха по тези места. Приближиха се бавно, със скръстени ръце, прилични на войска от раци.
Докато погледите им грубо шареха по Мусаши, един се обади:
— Господине, вие явно търсите някого. Някоя хубава дама ли е или просто слуга?
Мусаши поклати глава, махна им леко пренебрежително и се обърна на друга страна. Не знаеше на изток или на запад да тръгне и накрая реши този ден да остане на място и да види какво ще може да открие в околността. Ако въпросите му не го доведат до никъде, ще може вече с чиста съвест да продължи към столицата на шогуна.
Мислите му бяха прекъснати от един от работниците.
— Ако търсите някого, ние можем да ви помогнем — каза той. — По-добре ще е, отколкото да се маете под това горещо слънце. Как изглежда вашият приятел?
Друг добави:
— Няма дори да ви определяме цена за услугата. Оставяме това на вас.
Мусаши склони да им опише подробно Оцу и Джотаро.
След като се посъветва с другарите си, първият от мъжете каза:
— Не сме ги виждали, но ако се разделим, със сигурност ще ги открием. Похитителите трябва да са тръгнали по един от трите пътя между Сува и Шиоджири. Вие не познавате тукашната околност, а ние — напротив.