Не особено уверен във възможността за успех при такава насечена местност, Мусаши каза:
— Добре, идете ги потърсете.
— Готово — извикаха мъжете.
Те пак се събраха накуп, явно за да решат кой къде ще иде. След това предводителят излезе напред и почтително потри длани.
— Остава само едно дребно нещо, господине. Видите ли… Не ми се щеше да го казвам, но ние сме просто работници, нямаме и петак. Ами, никой от нас не е хапвал днес нищо. Питахме се дали не можете да ни платите отсега половината за деня и да кажем — малко нещо отгоре. Обещавам, че до залез-слънце ще намерим вашите спътници.
— Разбира се. Бездруго мислех да ви предплатя нещо.
Мъжът спомена една сума, за която, след като преброи парите си, Мусаши установи, че е повече от това, което има. Не беше като да не цени стойността на парите, но тъй като пътуваше сам и нямаше никой, който да зависи от него, отнасяше се към тях с безразличие. Приятели и почитатели понякога му даваха като подарък пари за път, имаше и храмове, където често успяваше да пренощува безплатно. По друго време преспиваше на открито и изкарваше без обичайната храна. По един или друг начин винаги бе успявал да се оправи.
По време на това пътуване остави паричните въпроси на Оцу, която бе получила от господаря Карасумару значителен подарък от пари за из път. Всяка сутрин тя плащаше сметката в странноприемницата и му даваше известно количество пари за харчене, както би правила всяка обикновена домакиня.
Сега Мусаши задържа малко за себе си и раздаде останалите пари на мъжете. Макар да бяха очаквали повече, те „само заради него“ се съгласиха все пак да предприемат издирването.
— Чакайте ни при двуетажната порта на светилището Сува Мьоджин — посъветва го този, който говореше от името на всички. — До вечерта ще сме се върнали с някакви новини.
Те се пръснаха в няколко различни посоки.
Вместо да пилее деня си, без да прави нищо, Мусаши отиде да разгледа крепостта Такашима и град Шимосува. Спираше се тук и там да отбележи разни особености на местния пейзаж, които някога в бъдеще можеше да му се наложи да използва и да разгледа начините за напояване. На няколко пъти попита дали в околността има известни познавачи на военното дело, но не научи нищо, което да го заинтересува.
С наближаването на залез-слънце Мусаши отиде при светилището и уморен и обезсърчен, седна на каменните стъпала, които водеха към двуетажната порта. Никой не се появи и той тръгна да пообиколи обширните вътрешни дворове. Когато се върна при портата обаче, там все още нямаше никого.
Макар да не бе силен, шумът от конски тропот почна да го дразни. Слезе по стълбите и стигна до някакъв скрит зад дърветата навес, където един много стар коняр даваше храна на свещените храмови бели коне.
Той укорително погледна Мусаши.
— Мога ли да ви помогна? — попита сухо. — По работа в светилището ли идвате?
След като чу защо Мусаши е тук, избухна в неудържим смях. Мусаши, който не виждаше в своето положение нищо смешно, не направи усилие да прикрива намръщеното си изражение. Преди обаче да е казал нещо, старецът се обади:
— Не ви е работа да пътувате самичък. Много сте простодушен. Нима наистина помислихте, че такива крайпътни скитници ще се хванат цял ден да търсят вашите приятели? Щом сте им платил предварително, никога повече няма да ги видите.
— Ще рече, вие смятате, че те просто са се престорили, когато се пръснаха и тръгнаха в разни посоки?
Изражението на коняря стана сега съчувствено.
— Ограбили са ви! — каза той. — Чувах, че днес целия ден десетина бродяги пиели и играели комар в една горичка от другата страна на върха. Най-вероятно е да са вашите. Такива неща стават постоянно. — И той продължи с няколко разказа за пътници, с измама лишени от безсъвестни хора от парите си. Накрая обаче заключи: — Така върви светът. Отсега нататък бъдете по-внимателен.
След този мъдър съвет старецът вдигна своето ведро и се отдалечи, оставяйки Мусаши с чувството, че е глупак.
— Сега е много късно да сторя каквото и да било — въздъхна той. — Гордея се с това, че никога не оставям и едно открито място пред моите противници, а сега една дружина неграмотни работници ме взима за нищо!
Съзнанието за прекомерната му доверчивост дойде за него като шамар в лицето. Такива неща лесно могат да помътнят обучението му в Изкуството на войната. Как може някой, когото хора, по-долни от него, така лесно лъжат, да застане начело на цяла войска? Докато бавно се качваше нагоре към портата, Мусаши реши занапред повече да внимава какво става в света наоколо му.