— Боя се, че не мога да ви помогна — отвърна собственикът и после се обърна към другите: — Тоджи, вие или вашите приятели виждали ли сте някакъв по-възрастен мъж на път с едно момче?
След като си прошепнаха нещо, тримата мъже с общо кимване отвърнаха отрицателно.
Мусаши, заситен и загрят от топлата храна, взе да се тревожи за сметката. Заради присъствието на останалите се бе поколебал да обсъди отначало това със собственика, но нито за миг не му се стори, че проси нещо. Просто му се видя по-важно да се погрижи първо за стомаха си. Реши, ако съдържателят не поиска да приеме статуята, да му предложи своя кинжал.
— Съжалявам, че трябва да ви кажа това — започна Мусаши, — но нямам у себе си никакви пари. Но вижте, аз не ви моля да ме нахраните безплатно. Тук имам нещо, което мога да предложа като заплащане, ако го приемете.
Неочаквано дружелюбно стопанинът отвърна:
— Сигурен съм, че ще стане. Какво е?
— Една статуя на Канон.
— Истинска статуя ли?
— О, не е работа на някой известен майстор — просто нещо, което съм правил сам. Може да не струва даже колкото паничка с ориз, но вижте я все пак.
Щом се зае да развързва връвта на торбата си — същата, която носеше от години — тримата мъже оставиха пиенето и съсредоточиха вниманието си върху ръцете му. Освен статуята, торбата съдържаше само един чифт долни дрехи и принадлежности за писане. Щом изсипа съдържанието й, нещо с дрънчене падна на пода. Останалите си поеха шумно дъх — предметът, който лежеше в нозете на Мусаши, беше кесия за пари, от която се изсипаха няколко златни и сребърни монети. Самият Мусаши се втренчи, онемял от изумление.
„Откъде се е взело това?“
Останалите мъже проточиха шии, за да огледат съкровището.
Мусаши усети, че в торбата има още нещо и извади оттам едно писмо. То беше само от един ред, гласящ:
Това засега трябва да покрие разходите ви по пътя.
Мусаши бързо разбра какво означава това — по този начин Геки се опитваше да го купи за служител на господаря на Сендай и крепостта Аоба — Дате Масамуне. Нарастващата възможност за решителен сблъсък между родовете Токугава и Тойотоми налагаше на големите даймио да държат при себе си значителен брой способни бойци. В тази безогледна надпревара за привличане на малцината наистина изтъкнати самураи особено обичан похват беше да се опиташ да направиш такива хора свои длъжници — макар и с някоя малка сума — и с това да получиш тяхното мълчаливо съгласие за бъдещо съдействие.
Общоизвестно беше, че Тойотоми Хидейори предоставя големи парични суми на Гото Матабей и Санада Юкимура. Макар привидно Юкимура да отшелничестваше на връх Кудо, от крепостта Осака му пращаха толкова много злато и сребро, че Иеясу нареди пълно разследване на случая. Тъй като личните нужди на оттеглил се военачалник, живеещ в скромна килия, са доста ограничени, едва ли не сигурно бе, че парите минават в ръцете на няколкото хиляди местни ронини, които прекарваха своето време в бездействие в близките градове и села и чакаха началото на бойните действия.
Да намери способен воин — както Геки смяташе, че е станало — и да го привлече на служба при своя господар бе една от най-големите възможни заслуги за един служител. И тъкмо по тази причина Мусаши сега не желаеше парите на Геки — да ги употреби би го обвързало с нежелано задължение. Само след няколко мига той реши да се откаже от този дар, все едно никога не го е получавал.
Без нито дума се пресегна надолу, вдигна кесията и я върна обратно в торбата си, после, като че нищо не се е случвало, се обърна към стопанина и каза:
— Е, тогава оставям статута тук като заплащане.
Мъжът обаче се възпротиви:
— Вече не мога да приема това, господине!
— Че има ли й нещо? Не твърдя да съм майстор, обаче…
— О, не е лоша и ако, както казахте, нямахте пари, щях да я взема, обаче вие имате много. Защо разхвърляте парите си пред очите на хората, щом искате да ви вярват, че сте без петак?
Останалите посетители, отрезвели и възбудени от вида на златото, живо закимаха в знак на съгласие. Мусаши, който осъзна безполезността на довода, че парите не са негови, извади една сребърна монета й я подаде на човека.
— Това е прекалено много, господине — оплака се този. — Нямате ли нищо по-дребно?
Един оглед набързо показа известни разлики в стойността на монетите, обаче не откри нито една по-дребна.
— Не се грижете за остатъка — каза Мусаши. — Можете да го задържите.