Мусаши

Сенсоджи се оказа за Осуги ужасно разочарование. В нейните очи това не бе нищо повече от голяма, запусната къща, а жилището на свещениците — просто барака.

— Това ли било? — поиска да узнае тя, с повече от нотка на пренебрежение. — След всичко, което съм слушала за Сенсоджи…

Светилището бе разположено във великолепен прастар лес с големи, вековни дървета, но залата на Кандзеон не само изглеждаше занемарена, а и когато реката придойдеше, водата стигаше през дърветата чак до терасата. Дори по друго време дворът продължаваше да се мие от малки нейни притоци.

— Добре дошли. Радвам се да ви видя отново.

Осуги вдигна изненадана поглед и видя на покрива да коленичи един свещеник.

— Нещо по покрива ли правите? — попита дружелюбно Яджибей.

— Налага се — заради птиците. Колкото по-често поправям, толкова повече крадат сламата да си правят с нея гнезда. Все тече от някъде. Вие се настанете. Ей сега слизам.

Яджибей и Осуги си взеха дарствени свещи и влязоха в сумрачната вътрешност на храма. „Нищо чудно, че тече“, помисли си старицата, като погледна звездоподобните дупки над главата си.

Като коленичи до Яджибей, тя извади своята молитвена броеница и със сънен поглед заприпява клетвата на Канон от Лотосовата сутра.

Ще обитаваш въздуха като слънце.
И щом те преследват зли люде
и те изтикат от Диамантената планина,
спомни си силата на Кандзеон
и косъм няма да падне от главата ти.
И щом разбойници те обградят
и те заплашат със своите мечове,
ако си спомниш силата на Кандзеон,
разбойниците ще се смилят над тебе.
И щом царят те осъди на смърт
и мечът се готви да те обезглави,
спомни си силата на Кандзеон
— мечът ще се разбие на късчета.

Отначало припяваше тихо, но щом забрави присъствието на Яджибей, Джуро и Короку, гласът й започна да става силен и еклив и по лицето й се изписа блажено изражение.

Осемдесет и четирите хиляди одушевени създания
закопняха в сърцата си
за анутара-самяк-самбодхи
— ненадминатата премъдрост на будите.

С треперещи в пръстите й молитвени зърна Осуги без прекъсване премина от химна към своя собствена молитва.

Хвала на Кандзеон, която светът почита!
Хвала на бодхисатвата на безкрайната милост
и безграничното състрадание!
Бъди благосклонна към едничкото желание
на тази старица.
Дай ми да поразя Мусаши — и то скоро!
Дай ми да го поразя!
Дай ми да го поразя!

Тя внезапно сниши глас и се поклони към пода.

— И направи Матахачи добро момче! Дари дома Хониден с благоденствие!

След края на дългата молитва последва миг мълчание, преди свещеникът да ги покани вън на чай. Яджибей и двамата по-млади мъже, които през цялото време останаха подобаващо коленичили, станаха, разтриха изтръпналите си крака и излязоха на терасата.

— Нали мога сега да си пийна малко саке? — попита нетърпеливо Джуро.

Получил разрешение, той се забърза към дома на свещеника и нареди под навеса отпред обяда им. Докато останалите дойдат при него, вече с едната ръка отпиваше саке, а с другата препичаше рибата, която купиха.

— Кой го е грижа, че нямало цъфнали череши? — отбеляза. — И без това се чувствам точно като на излет сред цветята.

Яджибей подаде на свещеника дарение за храма, тактично увито в хартия и му каза да го използва за поправката на покрива. Докато правеше това, по случайност забеляза една редица от дървени плочки, на които бяха изписани имена на дарители, заедно със сумите, които са дали. Почти всички бяха горе-долу същите като на Яджибей, някои — по-малки, но една определено биеше на очи:

Десет златни монети — Дайдзо от Нарай, област Шинано

Яджибей се обърна към свещеника и малко неуверено отбеляза:

— Може би е грубо да говоря така, но десет златни монети са значителна сума. Чак толкова ли е богат този Дайдзо от Нарай?

— Наистина не бих могъл да кажа. Появи се изневиделица един ден към края на миналата година и каза, че било срамота най-прочутият храм в околията Канто да е в такова лошо състояние. Каза, че парите трябвало да влязат в сметката ни за покупка на дървен материал.

— Изглежда, че е възхитителен човек.

— Дари също три златни монети на светилището Йошима и не по-малко от двайсет на светилището Канда Мьоджин. Искаше второто да бъде поддържано добре, понеже там обитава духа на Тайра но Масакадо. Дайдзо настоява, че Масакадо не бил метежник. Смята, че трябва да го почитаме като първия, който е отвоювал източната част на страната. Оказва се, на този свят има някои много странни дарители.