— След като окаля името на нашия учител ли? И уби четирима от нашите? Все казвате, че не сме благоразумни. Не сте ли вие, който си е загубил разума? Да се владееш, да се сдържаш, да понасяш обидите мълчаливо! Това ли наричате благоразумие? Не такъв е Пътят на самураите.
— Така ли? Ако бе правилно да излезе някой срещу Сасаки Коджиро, аз лично щях да го предизвикам. Той направи какво ли не, за да обиди нашия учител и да ни причини други злини, но това не ни позволява да губим чувство за мярка. Не ме е страх да умра, но Коджиро не си струва да залагам срещу него своя или чий да е чужд живот.
— Не така гледат на това повечето хора. Те мислят, че ни е страх от него. Че ни е страх да защитим честта си. Коджиро клевети Кагенори пред цял Едо.
— Щом му се иска да плюе — нека. Вие смятате ли, че който познава Кагенори, би повярвал, че той е загубил в спор с този самонадеян новак?
— Вие постъпвайте както искате, Шиндзо. Ние останалите не сме готови да стоим настрана и да не правим нищо.
— И какво точно сте намислили?
— Само едно нещо. Да го убием!
— Смятате, че можете ли? Казах ви да не ходите при Сенсоджи. Не пожелахте да ме послушате. Четирима убити — и пак се върнахте победени от него. Че не ни ли посрамва това дори още повече? Не е Коджиро, който съсипва името на Кагенори — вие сте. Един въпрос имам. Убихте ли го?
Не последва отговор.
— Естествено, че не. На всичко ще се обзаложа, че той няма дори и драскотина. Бедата при вас е, че не ви стига умът да избягвате да го пресрещате в положение, както на него му е удобно. Вие не разбирате неговата сила. Истина е, че е млад, с долен нрав, груб и надменен. Но е отличен майстор на сабята. Не знам как е научил, каквото умее, но не може да се отрече, че го умее. Тук е първата ви грешка.
Един от мъжете пристъпи към Шиндзо, като че е готов да го нападне.
— Твърдите, че каквото и да направи това копеле, ние не можем да сторим нищо?
Шиндзо твърдо кимна.
— Точно така. Нищо не можем да направим. Ние не сме мъже на сабята, а хора, които изучават военна наука. Щом моето държание ви се струва като на страхливец, ще трябва просто да се примиря, че ме наричате така.
Раненият в нозете им простена.
— Вода… вода… моля ви.
Двамата му другари коленичиха и го подпряха да седне.
Като видя, че се готвят да му дадат да пие, Шиндзо стреснат извика:
— Спрете! Пие ли вода, това ще го убие!
Докато се двоумяха, мъжът наведе глава към ведрото. След една глътка главата му се отпусна вътре — с това жертвите тази нощ станаха пет.
Под крясъка на кукумявките в утринното небе Шиндзо мълчешком се върна в стаята на болния. Кагенори още спеше и дишаше дълбоко. Успокоен, Шиндзо отиде зад паравана, където той самият си лягаше.
На писалището му лежаха разтворени трудове по военно дело, които бе започнал да чете, но не му бе останало време да довърши. Въпреки доброто си потекло, като дете нерядко бе цепил дърва за огъня, носил вода и дълги часове учил на светлина от свещ. Баща му, голям самурай, не смяташе, че младежите от тяхното съсловие трябва да бъдат разнежвани. Шиндзо постъпи в училището Обата с по-далечната цел да засили военната мощ на своето семейно имение и макар да бе един от по-младите ученици, заемаше първо място в оценките на своя учител.
Напоследък грижите за болния Кагенори го държаха през по-голямата част от нощта буден. Сега седна със скръстени ръце и дълбоко въздъхна. Ако той не е тук, кой ще се грижи за учителя? Всички останали ученици, които спяха в школата, бяха от онези грубовати хора, които като правило военните занимания привличат. Хората, които идваха само за занятията, бяха дори по-лоши. Постоянно дърдореха, изказвайки мненията си по мъжките въпроси, обикновено обсъждани от самураите. Никой не разбираше истински духа на самотния мъж на разума, който им беше учител. По-дълбоките тънкости на военната наука само минаваха през главите им. Много по-чувствителни бяха към какво да е пренебрежение, действително или мнимо, отправено към тяхната гордост или самурайските им способности. Обидят ли ги, ставаха безразсъдни оръдия на отмъщението.
Когато Коджиро пристигнал за пръв път в училището, Шиндзо пътуваше някъде. Тъй като заявил, че иска да попита нещо върху учебниците по военно дело, неговият интерес се сторил на всички неподправен и го представили на учителя. После обаче, без да зададе и един въпрос, той самоуверено и надменно се зае да спори с Кагенори. Пролича, че истинското му намерение е било да унижи стария човек. Щом няколко от учениците го отведоха накрая в друга стая и му поискаха обяснение, той им отвърна с поток от дързости и предложи по всяко време да се бие с който и да било от тях.