Йори върза коня и се върна под стряхата на старата хижа, където Мусаши стоеше, вперил поглед в равнината. „Какво ли чака?“, зачуди се момчето.
Като сложи ръка на главата на Йори, Мусаши каза:
— Тук си се родил и си се изпълнил с решимостта да побеждаваш.
Йори кимна.
— Вместо да служи на втори господар, твоят дядо е напуснал военното съсловие. Твоята баща, верен на дядовото ти предсмъртно желание, се е задоволил да бъде прост земеделец. Неговата смърт те остави сам на този свят, тъй че дошло е време да застанеш на собствените си нозе.
— Да, господине.
— Ти трябва да станеш велик човек!
— Ще се опитам.
Сълзи напълниха очите на момчето.
— Тази къща е давала на три поколения от семейството ти подслон срещу вятъра и дъжда. Благодари й, сбогувай се веднъж завинаги с нея и не жали повече.
Мусаши влезе вътре и подпали порутената сграда.
Щом излезе, Йори примигваше, за да сдържи сълзите си.
— Ако оставим къщата на място — каза Мусаши, — само ще стане скривалище на крайпътни разбойници или крадци. Изгарям я, за да попреча на такива хора да осквернят паметта на дядо ти и баща ти.
— Благодарен съм ви.
Колибата се превърна в малка огнена планина, после се срина.
— Да вървим — каза Йори, когото останките от миналото вече не занимаваха.
— Още не.
— Но нали тук няма какво повече да правим?
Мусаши се засмя.
— Ще построим на онова възвишение там нова къща.
— Нова къща ли? За какво? Вие току-що изгорихте старата.
— Тя беше на твоите баща и дядо. Тази, която ще построим, ще е за нас.
— Ще рече, че ще останем тук ли?
— Точно така.
— Няма да идем някъде другаде, за да се упражняваме и да овладяваме себе си?
— Ще правим това тук.
— На какво можем да се упражняваме тук?
— Да станем майстори на сабята, да станем самураи. Ще укрепваме духа си и ще се стремим да се превърнем в истински хора. Ела с мен и вземи онази брадва.
Той посочи към един кичур трева, където бе оставил земеделските сечива.
Нарамил брадвата, Йори последва Мусаши до хълмчето, където имаше няколко ореха, бора и криптомерии. Мусаши се съблече до кръста, хвана брадвата и се залови за работа. Скоро наоколо му се ръсеше същински дъжд от бели късчета дърво.
Йори го гледаше и си мислеше: „Може би ще построи доджо. Или ще се упражняваме на открито?“
Едно от дърветата падна, последвано от още и още едно. Пот потече по поруменелите бузи на Мусаши и изми отпадналостта и самотата от последните няколко дни.
Сегашният замисъл му хрумна, докато стоеше край пресния гроб на земеделеца в малкото гробище. „Известно време ще се откажа от сабята, реши, и вместо това ще поработя с мотика.“ Дзен, калиграфията, чаеното изкуство, рисуването и ваенето всички са от полза за усъвършенстване на саблените умения. Не би ли могла и полската работа да допринесе за обучението му? Не е ли това широко парче земя, чакащо кой да го прекопае, отлично поле за упражнения? И като превърне негостоприемната пустош в ниви, няма ли да спомогне също за благоденствието на бъдещите поколения?
Бе прекарал целия си живот досега подобно на странстващ дзен-монах. Така да се каже, само бе получавал, зависеше от други хора за храна, подслон и дарения. Искаше да промени нещата, да ги промени изцяло, тъй като от дълго време се догаждаше, че само хора, които наистина сами са отгледали своето зърно и зеленчуци, знаят колко са те свети и ценни. Онези, които не са правили това, са като свещеници, които не следват своите проповеди и бойци, които знаят много за бойните похвати, но нищо за Пътя.
Като момче майка му го бе водила на нивите и там бяха работили заедно с изполичарите и селяните. Сега обаче неговата цел бе повече от това да добива храна за ежедневни нужди — търсеше прехрана за душата си. Искаше да узнае какво значи да изкарваш своя хляб с труд, а не от подаяния. Искаше също да присади сред хората в тукашната околност своя начин на мислене. Според него, като изоставяха почвата на бурените и тръните и отстъпваха пред бури и наводнения, те от поколение на поколение продължаваха сиромашкото си съществуване, без да могат да съзрат възможностите, с които те самите и околната земя са дарени.
— Йори — извика, — намери някакво въже и вържи тия дърва. После ги завлечи до брега на реката.
Щом това бе направено, Мусаши опря брадвата на едно дърво и изтри с лакът потта от челото си. След това слезе долу и с една по-малка брадвичка обели кората от стволовете. Щом падна мрак, двамата стъкмиха с парчетата огън и си намериха късове дърво, които да им служат за възглавници.