Избра онази за битката между Генджи и Хейке. Тя се харесва на всички момчета.
Йори, оказа се, не правеше изключение. Щом Мусаши стигна до мястото, където Генджи бива победен и Хейке завладява страната, лицето на момчето помръкна. Наложи се да премигне, за да не се разплаче заради тъжната участ на господарката Токива. Веселието му обаче се върна, щом чу как Минамото но Йошицуне изучил сабления бой при „дългоносите таласъми“ на връх Курама и по-късно успял да избяга от Киото.
— Харесва ми Йошицуне — заяви той, като се поизправи. — А има ли наистина таласъми на връх Курама?
— Може би. Както и да е, на този свят има такива хора, които биха могли да са и таласъми. Онези, които обучавали Йошицуне обаче, не са били истински таласъми.
— А какви са били?
— Верни служители на разбитите Генджи. Не можели да се показват открито, докато на власт са Хейке, затова останали скрити в планините, докато им се удал случай да действат.
— Също като моя дядо ли?
— Да, освен че той цял живот е чакал, а случай така и не му се удал. След като Йошицуне пораснал, верните поддръжници на Генджи, които го отгледали като малък, дочакали мига, за който се молили.
— Нали на мен ще ми се удаде да защитя името на дядо?
— Хм-м. Мисля, че това е възможно. Да, наистина смятам така.
Той притегли Йори към себе си, вдигна го и като топка го задържа в ръцете си.
— Сега да те видим как ще станеш велик човек! — засмя се.
Момчето се изкикоти и заекна:
— Ти… ти също си та-таласъм! Сти… стига. Ще падна-а!
Протегна ръка и ощипа Мусаши за носа.
На единадесетия ден най-сетне спря да вали. Мусаши нямаше търпение да излезе на открито, но мина още седмица, преди да са в състояние да излязат под яркото слънце. Нивата, която бяха отвоювали с такъв труд от околната пустош, бе изчезнала без следа — на нейно място имаше камъни и новопоявила се река. Водата, досущ като селяните преди това, сякаш им се присмиваше.
Йори, който не виждаше как биха могли да си върнат загубеното, вдигна поглед и каза:
— Това място е безнадеждна работа. Хайде да потърсим някъде другаде по-добра земя.
— Не — отвърна твърдо Мусаши. — Като отбием водата, от това ще стане отлична земя за посев. Преди да избера мястото, отвсякъде го огледах.
— А ако пак падне силен дъжд?
— Ще направим така, че водата да не минава оттук. Ще построим дига чак до онзи хълм.
— Това е страшно много работа.
— Ти изглежда забравяш, че това е нашето доджо. Не отстъпвам и педя от тази земя, преди да съм видял на нея да расте ечемик.
Мусаши продължи упоритата борба през цялата зима, чак до втория месец на новата година. Няколко седмици усилен труд бяха нужни, за да прокопаят вади, да отведат водата, да натрупат пръст за дигата и после да я покрият с тежки камъни.
След три седмици водата пак отнесе всичко.
— Вижте — каза Йори, — пилеем си силите за нещо неосъществимо. Това ли е Пътят на меча?
Въпросът попадна право в целта, но Мусаши така и не желаеше да се отказва.
От следващото бедствие — тежък снеговалеж, последван от бързо размразяване — ги делеше само месец. На връщане от своите ходения за храна до храма Йори неизменно биваше оклюмал, понеже там безжалостно му се присмиваха заради Мусашевите неуспехи. Накрая и самият Мусаши почна да се обезсърчава.
Цели два дни, чак до началото на третия, той мълчаливо седя и се взира в нивата.
Тогава изведнъж нещо му хрумна. Несъзнателно бе опитвал досега да очертае правилно, правоъгълно парче земя като тези, разпространени в другите части на равнината Канто, но околността изискваше не това. Тук, при все че като цяло бе равно, във височината на отделните части и качеството на почвата имаше малки разлики, които изискваха неправилна форма.
— Какъв глупак съм бил — възкликна той на глас. — Опитвах се да накарам водата да тече оттам, откъдето аз сметна, а пръстта да остане там, където си мисля, че й е мястото. Но от това нищо не излезе. И как би могло? Водата си е вода, пръстта — пръст. Аз не мога да ги променя изцяло. Трябва да се науча да служа на водата и да защитавам почвата.
По свой начин Мусаши бе възприел отношението на селяните. От този ден нататък той стана изпълнител на волята на природата. Престана да се опитва да й налага своите желания и се остави тя да го води, като в същото време търсеше незабелязаните от останалите обитатели на равнината възможности.
Отново падна сняг, после дойде ново размразяване и калната вода бавно се застича през долината. Мусаши обаче беше имал време да обмисли своя нов подход и сега нивата му остана незасегната.
„Същото правило трябва да важи и за онези, които управляват“, каза си.