— Господине — извика някакъв мъж, току-що идващ от селото. — Тръгнали са насам.
Макар сега селяните да бяха въоръжени, новината предизвика у тях безпокойство. Поколебаха се, сякаш са готови да се пръснат и побегнат.
За да им върне увереността, Мусаши високо обяви:
— Няма от какво да се безпокоите. Очаквах така да стане. От вас искам да се скриете от двете страни на пътя, но чуйте първо какво ще ви заръчам. — Говореше бързо, но спокойно, като за да подчертае нещо, накратко го повтаряше. — Щом стигнат тук, ще ги оставя да ме нападнат. После ще се престоря, че побягвам. Те ще ме последват. Вие — всичките — оставате на място. Няма да ми трябва вашата помощ. След време онези ще се върнат. Стане ли това, нападате. Вдигнете много шум и ги изненадайте. Удряйте ги в хълбоците, краката, гърдите — всяко място, което не е защитено. Щом се справите с първата дружина, скрийте се пак и изчакайте втората. Повтаряйте това, докато всички паднат убити.
Едва бе успял да довърши и селяните да се пръснат, когато грабителите се появиха. По облеклото им и безпорядъка сред тях Мусаши предположи, че като войска са съвсем неуки, също като хората от много отдавна, които са се препитавали с лов и риболов. Името Токугава не значеше за тях нищо, също както и Тойотоми. Планините бяха тяхното племенно убежище, а селяните — да ги снабдяват с храна и припаси.
— Спрете! — нареди мъжът начело на шайката.
Бяха двадесетина, някои — с груби саби, други — с копия, един — с бойна брадва и още един — с ръждива пика. Очертани срещу заревото на пожара, телата им приличаха на демонични, гарвановочерни сенки.
— Това ли е онзи?
— Да-а, точно той е.
На около шестдесет стъпки пред тях Мусаши бе застанал неподвижно и препречваше пътя. Смутени, разбойниците почнаха да губят увереност в силата си и за кратко време никой от тях не помръдна.
Но това трая само миг. След това огненият поглед на Мусаши неумолимо започна да ги притегля напред.
— Ти ли се опитваш да ни се изпречиш на пътя, кучи сине?
— Точно аз! — изрева Мусаши, вдигна сабята си и се вряза помежду им.
Последва шумен трясък, след който се разрази вихрушка, в която не можеше да се различат отделните тела. Всичко приличаше на разровен мравуняк с летящи мравки.
Оризищата от едната страна на пътя и редицата от дървета и храста покрай другата бяха превъзходни за Мусаши, тъй като му даваха известно прикритие, но след първия сблъсък той започна стратегическо отстъпление.
— Виждате ли го?
— Копелето бяга!
— След него!
Преследваха го до долния ъгъл на най-близката нива, където той отново се обърна с лице към тях. Сега, без нищо зад гърба, положението му изглеждаше по-лошо, но с бързи движения на двете страни успяваше да държи своите противници на разстояние. После, в мига, в който един от тях направи погрешно движение, Мусаши нанесе удар.
Тъмната му фигура сякаш прелиташе от място на място и всеки път, щом спреше, пред него избликваше кървав гейзер. Онези от разбойниците, които не паднаха убити, скоро бяха твърде зашеметени, за да се бият, докато с всеки удар Мусаши все повече се настървяваше. Тази битка бе по-различна от онази при Ичиджоджи. Нямаше чувството, че стои на границата между живота и смъртта, а бе стигнал до себенадмогване, при което тяло и сабя действаха заедно, без да се нуждаят от съзнателна мисъл. Нападателите му побягнаха в пълно безредие.
През редицата от селяни премина шепот.
— Идат.
После една част от тях изскочи от укритието си и се нахвърли върху първите двама-трима разбойници, които почти без усилие убиха. Селяните пак се стопиха в тъмнината и станалото се повтори, докато всички злосторници бяха попаднали в засадата и погубени.
Преброяването на труповете укрепи увереността на селяните.
— В крайна сметка не са толкова силни — самодоволно отбеляза някой от тях.
— Чакайте! Идва още един.
— Хванете го!
— Не, не нападайте. Ронинът е.
Без много суетене те се подредиха покрай пътя като войници, на които военачалникът ще направи преглед. Всички погледи се приковаха върху окървавеното облекло на Мусаши и мократа му от кръв сабя с нащърбено на десетина места острие. Той я хвърли настрани и взе едно копие.
— Още не сме свършили — каза. — Вземете си оръжия и елате с мен. С общи сили можете да прогоните грабителите от селото и да спасите семействата си.
Нито един не се поколеба. Жените и децата също намериха нещо за въоръжаване и тръгнаха с тях.