— Откъде идвате сега?
— През последните две години се занимавах със земеделие в Хотенгахара в Шимоза. Реших, че не искам да продължавам с това до края на живота си и затова дойдох тук.
— А има ли къде да се настаните в Едо? Никой не може да влезе в града, освен ако няма там роднини или място, където да живее.
— Да — отвърна Мусаши, без да се замисли.
Видя, че ако се опитва да говори само истината, краят му няма да се види.
— Е?
— Ягю Муненори, господар на Таджима.
Устата на стражаря зина.
Мусаши, комуто държанието на мъжа се стори забавно, отправи поздравления към себе си. Опасността да бъде уловен в лъжа не го тревожеше особено. Струваше му се, че семейство Ягю трябва да са чували за него от Такуан. В случай, че ги попитат, малко вероятно е въобще да отрекат, че го познават. Възможно е дори Такуан сега да е в Едо. Ако е така, Мусаши имаше и начин да се представи. Много късно бе да премери силите си със Секишусай, но жадуваше да стори това с Муненори, който бе поел от баща си школата Ягю и поста личен учител на шогуна.
Името подейства като вълшебство.
— Ами, добре — заключи дружелюбно стражарят. — Щом сте във връзка с дома Ягю, простете, че ви безпокоих. Сам трябва да знаете, че по пътя има всякакви самураи. Трябва особено да внимаваме за всеки, който напомня на ронин. Заповеди — нали разбирате? — След още няколко въпроса, колкото да запази достойнство, той заяви: — Сега може да тръгвате — и лично изпроводи Мусаши до портата.
— Господине — попита Йори, щом минаха от другата страна, — защо внимават толкова за ронини, а не за някой друг?
— Дебнат вражески шпиони.
— Че кой шпионин ще е толкова глупав да дойде преоблечен като ронин? Доста са тъпи тия стражари с техните глупави въпроси! Заради тях изпуснахме сала!
— Ш-ш. Ще те чуят. Не се безпокой за сала. Докато чакаме следващия, можеш да погледаш планината Фуджи. Ти знаеше ли, че се вижда оттук?
— И какво? Виждаше се и от Хотенгахара.
— Да, но тук е по-различна.
— Как така?
— Фуджи никога не е същата. Променя се всеки ден и всеки час.
— На мен все еднаква ми се вижда.
— Обаче не е. Променя се — от времето, сезона, мястото, откъдето я гледаш. Различна е също в зависимост от човека, който я гледа, в зависимост от сърцето му.
Йори не остана впечатлен от това, взе плосък камък и го хвърли ниско покрай водата като жабка. След като се забавлява няколко минути по този начин, върна се при Мусаши и попита:
— Наистина ли отиваме в къщата на господаря Ягю?
— Ще трябва да си помисля.
— Нали това казахте на стражата?
— Да. Имам намерение да отида, но всичко не е толкова просто. Той, нали знаеш, е даймио.
— Трябва да е страшно важен човек. Такъв искам да съм, като порасна.
— Важен?
— А-ха.
— Не трябва да се целиш толкова на ниско.
— Какво искате да кажете?
— Погледни планината Фуджи.
— Аз никога няма да стана като Фуджи.
— Вместо да искаш да си като това и онова, направи от себе си мълчалив, неподвижен великан. Такава е планината. Не си губи времето с опити да впечатляваш хората. Ако станеш такъв човек, какъвто уважават, те ще те почитат, без да правиш нищо.
Не остана време думите на Мусаши да бъдат добре осмислени, тъй като в същия миг Йори извика:
— Я, салът идва — и се затича да се качи пръв.
Река Сумида бе образец на контрасти — на едно място широка, на друго тясна, тук плитка, там дълбока. При пълноводие водите покрай брега ставаха кални и мътни. Понякога устието се разширяваше до два пъти по-голяма площ. На мястото, където плаваше салът, то всъщност бе придатък към залива.
Небето беше ясно, водата — прозрачна. Като погледна отстрани, Йори различи стрелкащи се наоколо ята от мънички рибки. Между камъните забеляза също ръждиви остатъци от някакъв стар шлем. Така и не слушаше течащия покрай него разговор.
— Как смятате? Дали всичко ще остане спокойно като понастоящем?
— Съмнявам се.
— Навярно сте прав. Рано или късно ще има сражения. Надявам се да не става, но какво друго можем да очакваме?
Останалите пътници пазеха своите мнения за себе си и намръщени се взираха във водата, уплашени изглежда да не би някой стражар, може би преоблечен, да ги чуе и да ги свърже с разговарящите. На поелите вече риска пък явно им се харесваше да подразнят вездесъщите очи и уши на закона.
— Както проверяват всички, лесно можеш да познаеш, че отива към война. Едва отскоро са затегнали така постовете. Има и много слухове за шпиони от Осака.