— Чичо — извика Хього тихо и благовъзпитано, коленичейки на терасата пред стаята на Муненори.
— Ти ли си, Хього? — попита Муненори, без да отмества поглед от градината.
— Може ли да вляза?
След като получи позволение, Хього на колене се примъкна през прага на стаята. Със своя дядо, който бе склонен да го глези, се бе държал доста свободно, но добре знаеше, че не може да прави така и с чичо си. Макар и не прекомерно строг, Муненори определено държеше на правилата за поведение. Сега, както винаги, той седеше в строго тържествена поза. Понякога Хього го съжаляваше.
— Оцу? — попита Муненори, сякаш идването на Хього му е напомнило за нея.
— Вече е тук. Беше яздила само до светилището Хикава, както често прави. На връщане оставила коня да върви свободно и се отклонила за малко.
— Ти ходи да я търсиш ли?
— Да, господине.
За миг Муненори млъкна. Светлината на лампата подчертаваше профила му със здраво стиснатите устни.
— Тревожи ме това една млада жена неопределено дълго време да живее тук. Човек никога не знае какво може да се случи. Казах на Сукекуро при първа възможност да й намекне да се премести другаде.
С леко натъжен глас Хього отвърна:
— Казаха ми, че нямало къде да отиде.
Промяната в отношението на чичо му го изненада, понеже когато Сукекуро доведе Оцу при тях и я представи като жена, която добре е служила на Секишусай, Муненори сърдечно я приветства и каза, че е свободна да остане, колкото пожелае.
— Не ви ли е жал за нея? — попита Хього.
— Да, обаче това, което можем да направим за хората, си има граници.
— Смятах, че вие самият се отнасяте добре към нея.
— Това няма нищо общо. Когато една млада жена дойде да живее в къща, пълна с млади мъже, хората са склонни да бъбрят. А е трудно и за мъжете. Някой от тях може да направи нещо необмислено.
Този път Хього млъкна, но не понеже прие забележките на чичо си лично. Беше на тридесет и също като останалите млади самураи — неженен, но бе убеден, че чувствата му към Оцу са твърде чисти, за да предизвикат съмнение относно намеренията му. Досега внимателно се опитваше да успокои тревогите на своя чичо, като от една страна не криеше своята привързаност към нея, докато от друга през цялото време нито веднъж с нищо не даде да се разбере, че това чувство отива по-далеч от едно приятелство.
Хього почувства, че трудността може би идва по-скоро от чичо му. Съпругата на Муненори произхождаше от многоуважавано и високопоставено семейство, от онези, чиито дъщери биваха предавани на своите бъдещи съпрузи в деня на сватбата в закрити със завеси паланкини, за да не би случайно някой външен човек да ги види. Стаите й, заедно с тези на останалите жени, бяха старателно отделени от по-общодостъпните части на къщата, тъй че никой всъщност не знаеше дали между учителя и неговата съпруга цари разбирателство. Не бе трудно да си представи човек, че господарката на дома може би не гледа с добро око на красиви и свободни млади жени, които обитават в такава близост с нейния съпруг.
Хього наруши мълчанието с думите:
— Оставете това на Сукекуро и на мен. Ще намерим някакво решение, което да не бъде много тежко за Оцу.
Муненори кимна и каза:
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Точно в това време Сукекуро влезе в преддверието и като сложи на татамито една кутия за писма, коленичи и се поклони.
— Ваше височество — обади се той почтително.
Муненори обърна поглед към преддверието и попита:
— Какво има?
Сукекуро се примъкна на колене напред.
— Току-що на бърз кон пристигна вестоносец от Коягю.
— На бърз кон ли? — попита веднага, но без изненада Муненори.
Хього пое кутията от Сукекуро и я подаде на чичо си. Той отвори писмото, което бе от Шода Кидзаемон. Написано набързо, но гласеше:
Старият господар получи нов пристъп, по-лош от всички предишни. Боим се, че може да не издържи още дълго. Той упорито настоява, че болестта му не е достатъчна причина да изоставите Вашите задължения, обаче, след като обсъдихме този въпрос помежду си, ние служителите решихме да Ви пишем и да Ви осведомим за положението.
— Състоянието му е много опасно — каза Муненори.
Хього се възхити на способността на своя чичо да запази спокойствие. Подозираше, че Муненори точно знае какво трябва да се направи и вече е взел необходимите решения.