— Мусаши, добре ли сте? — попита с разтревожен глас домакинът, като плъзна шоджито настрана и влезе в стаята.
— Не става — въздъхна Мусаши.
Поизправи се и захвърли резеца. Парчето дърво бе вече не по-голямо от палец. Стърготините лежаха около краката му като навалял сняг.
— Не става ли?
— Не става.
— Ами дървото?
— Свърши… не можах да накарам образа на бодхисатвата да се покаже от него.
Той сложи ръце зад главата си с чувството, че се е върнал на земята, след като неопределено дълго време е висял между заблудата и просветлението.
— Съвсем не става. Време е да забравя за това и да се отдам на малко съзерцание.
Легна по гръб. Щом затвори очи, всичко странично сякаш избледня и бе заменено от непрогледна мъгла. Постепенно умът му се изпълни с една-едничка мисъл — за безкрайната пустота.
Повечето от гостите, които тръгваха от странноприемницата тази сутрин, бяха търговци на коне, прибиращи се след свършилия предния ден конски пазар. През следващите няколко седмици ханът щеше да бъде слабо посетен.
Като зърна Йори да се качва по стълбите, стопанката му извика нещо от своята стая.
— Какво искате? — попита момчето.
От високото място, където стоеше, можеше да различи умело прикритото плешиво петно на главата на жената.
— Къде си тръгнал?
— Горе, където е моят учител. Нещо не е наред ли?
— Повече, отколкото си мислиш — отвърна жената и му хвърли раздразнен поглед. — Ти кога си излязъл оттук?
Йори почна да брои на пръсти и отговори:
— Не завчера, а по-завчера, струва ми се.
— Значи преди три дни, така ли?
— Да.
— Доста си се позабавил, а? Какво е станало? Да не те е омагьосала някоя лисица?
— Откъде знаете? Вие самата да не сте лисица?
Кискайки се на собствения си бърз отговор, момчето тръгна пак нагоре по стълбите.
— Твоят учител вече не е тук.
— Не ви вярвам — Той изтича нагоре, но скоро с изумено изражение се върна. — Да не се е преместил в друга стая?
— На тебе какво ти става? Казах ти, че си тръгна.
— Наистина ли го няма?
В гласа на Йори имаше уплаха.
— Ако не ми вярваш, погледни книгата с разписки. Виждаш ли сега?
— Но защо? Защо си е тръгнал, преди да се върна?
— Понеже много дълго те нямаше.
— Но… но… — Йори избухна в сълзи. — Къде отиде той? Кажете ми, моля ви.
— Не ми каза накъде тръгва. Допускам, че те е оставил, понеже няма никаква полза от тебе.
Пребледнял, Йори изхвърча на улицата. Огледа се на изток и на запад, после вдигна поглед към небето. По страните му се стичаха сълзи.
Жената почеса плешивината си с един гребен и избухна в дрезгав смях.
— Стига си циврил — извика. — Само се пошегувах. Учителят ти е на гости при майстора на саби — ей там.
Едва казала това, в стаята й хвръкна една сламена подкова.
Йори кротко приседна в нозете на Мусаши и с тих глас съобщи:
— Върнах се.
Вече бе доловил мрачното настроение, което тегнеше над къщата. Парченцата дърво не бяха почистени и лампата с догорял фитил още стоеше, където бе оставена предишната вечер.
— Върнах се — повтори Йори, все така тихо като преди.
— Кой е? — прошепна Мусаши, бавно отваряйки очи.
— Йори.
Мусаши бързо седна в леглото. Ако и облекчен да види момчето невредимо, единственият му поздрав бе:
— О, ти си значи.
— Простете, че са забавих толкова — Това бе посрещнато с мълчание. — Извинете ме.
Нито извинението, нито възпитаният поклон предизвикаха някакъв отговор.
Мусаши пристегна обито си и каза:
— Отвори прозорците и подреди стаята.
Преди Йори да е успял да отвърне:
— Да, господине — той вече бе навън.
Слезе до стаята долу отзад и попита Косуке как е тази сутрин раненият.
— Вижда ми се по-спокоен.
— Трябва да сте уморен. Да дойда ли да ви сменя след закуска, за да можете да си починете?
Косуке отвърна, че нямало нужда.
— Има едно нещо, което бих искал някой да свърши — добави. — Смятам, трябва да предупредим за това училището Обата, а нямам кого да пратя.
След като предложи да иде самият той или да прати Йори, Мусаши се върна в своята стая, сега добре подредена. Щом седна, попита:
— Имаше ли отговор на моето писмо, Йори?
Облекчено, че не му се скараха, момчето широко се усмихна.
— Да, нося ви отговор. Тук при мен е.
С тържествуващ вид извади писмото от кимоното си.
— Дай да го видя.
Йори се приближи коленичил и сложи сгънатия лист в протегнатата ръка на Мусаши.
Със съжаление трябва да Ви осведомя, че като учител на шогуна господарят Муненори не може да влезе в двубой с Вас, както го молите. В случай обаче, че ни посетите с някоя друга цел, съществува възможност негово височество да Ви посрещне в доджото. Ако все още имате такова желание да опитате силите си срещу школата Ягю, най-добре, струва ми се, би било да се биете с Ягю Хього. За жалост обаче той потегли вчера за Ямато, за да бъде до постелята на господаря Секишусай, който е тежко болен. При това положение трябва да Ви помоля да отложите Вашето посещение за по-късна дата. Тогава с радост ще уредя всичко необходимо.