Докато бавно пренавиваше дългия свитък, Мусаши се усмихна. Йори, почувствал се по-сигурен, протегна удобно крака и се обади:
— Къщата не е в Кобикичо, а на едно място, което се казва Хигакубо. Много е голяма, много разкошна, а Кимура Сукекуро ми даде много неща за ядене…
С неодобрително повдигнати вежди от такова свойско държание, Мусаши строго каза:
— Йори.
Краката на момчето бързо се пъхнаха на подобаващото им място под тялото му.
— Да, господине.
— Дори наистина да си се загубил, не смяташ ли, че три дни са доста време? Какво се е случило?
— Бях омагьосан от една лисица.
— Лисица ли?
— Да, господине — лисица.
— Как може момче като тебе, родено и отрасло на село, да го омагьоса лисица?
— Не зная, но после половин ден и половин нощ не успях да си спомня къде съм бил.
— Хм-м. Много необичайно.
— Така е, господине. Помислих, че лисиците в Едо може повече да ги тегли към хората, отколкото онези на село.
— И на мен така ми се струва — Като си отбеляза сериозността на момчето, на Мусаши сърце не му даде да му се скара, но все пак сметна за необходимо да каже докрай, каквото мислеше: — Струва ми се освен това — продължи, — че си правил нещо, което не е бивало да правиш.
— Ами, лисицата ме следеше и за да й попреча да ме омагьоса, аз я порязах със сабята. После тя си отмъсти за това.
— Не, не си е отмъстила.
— Не е ли?
— Не. Не лисицата те е наказала, а собствената ти невидима съвест. Сега поседи тук малко и си помисли за всичко това. Като се върна, може да ми кажеш какво, според тебе, означава станалото.
— Да, господине. Вие отивате някъде ли?
— Да — на едно място близо до светилището Хиракава в Коджимачи.
— Нали ще се върнете до вечерта?
— Ха-ха. Би трябвало, освен ако не ме нарочи някоя лисица.
Мусаши потегли, оставяйки Йори да разсъждава над своята съвест. Небето навън бе помрачено от тъмните, навъсени облаци на летния дъждовен сезон.
Изоставеният пророк
Гората около светилището Хиракава Тенджин цялата трептеше от жуженето на жетварите. Някаква кукумявка изкряска, докато Мусаши крачеше от портата към преддверието на дома Обата.
— Добър ден! — каза той високо, но ехото от поздрава му се върна назад като от пуста пещера.
След време чу стъпки. Младият самурай, който се появи, препасал двете си саби, явно не бе просто прислужник, когото са натоварили да отваря вратата.
Без да си прави труда да коленичи, той започна:
— Мога ли да попитам за името ви?
Макар на не повече от двадесет и четири или двадесет и пет години, момъкът оставяше впечатление за някой, с когото човек трябва да се съобразява.
— Казвам се Миямото Мусаши. Нали не съм сбъркал и това е висшето училище за военни науки на Обата Кагенори?
— Точно така — дойде сухо в отговор.
По държанието на самурая бе очевидно, че той очаква Мусаши да почне да му обяснява, че пътува на различни места, за да трупа знания в бойните изкуства и така нататък.
— Един от учениците на вашето училище е ранен в сбиване — каза Мусаши. — За него сега се грижи майсторът на саби Дзушино Косуке, когото, вярвам, познавате. Идвам по молба на Косуке.
— Трябва да е Шиндзо! — За миг лицето на младежа изрази силна уплаха, но много скоро той се овладя. — Простете. Аз съм единственият син на Кагенори, Йогоро. Благодаря ви, че сте си дал труда да ни известите. В опасност ли е животът на Шиндзо?
— Тази сутрин бе по-добре на вид, но още е много рано да го пренасяте тук. Смятам, разумно ще е да го оставите засега в дома на Косуке.
— Надявам се да предадете на Косуке нашите благодарности.
— С радост ще го направя.
— Истината е, че откакто моят баща е прикован на легло, вместо него занятията водеше Шиндзо, докато миналата есен изведнъж напусна. Както забелязвате, сега тук няма почти никой. Съжалявам, че не сме в състояние да ви приемем както подобава.
— Но моля ви. Обаче кажете ми — има ли някаква вражда между вашето училище и Сасаки Коджиро?
— Да. Когато е започвала, аз отсъствах и затова не зная подробностите, но явно Коджиро е обидил баща ми, което естествено възбудило недоволството на учениците. Решили да накажат Коджиро, но той убил няколко от тях. Както разбрах, Шиндзо е напуснал, тъй като накрая стигнал до извода, че той самият трябва да отмъсти.