— Разбирам. Всичко става ясно. Бих искал да ви дам малък съвет. Не се бийте с Коджиро. Той не може да бъде победен с обичайните начини за саблен бой, а още по-малко е уязвим на стратегически ходове. Като боец и като стратег няма равен на себе си, дори между най-големите живи днес майстори.
Тази преценка предизвика в Йогоровия поглед изблик на яростен плам. Забелязал това, Мусаши намери за уместно да повтори своето предупреждение.
— Оставете надменността сега да властва — завърши той. — Безсмислено е да се излагате на такава огромна опасност заради някаква проста обида. Не се залъгвайте с мисълта, че поражението на Шиндзо прехвърля на вас отговорността да уредите сметките. Ако се опитате да го направите, просто ще повторите станалото с него. Би било глупаво, много глупаво от ваша страна.
След като Мусаши се изгуби от поглед, Йогоро се облегна на стената и скръсти ръце. Тихо, с леко потрепващ глас, той промълви:
— Значи дотам се е стигнало. Дори Шиндзо не е успял!
Вперил празен поглед в тавана, той се замисли за писмото, което Шиндзо му бе оставил. Там се казваше, че целта на напускането му е да убие Коджиро и че ако не успее, Йогоро навярно никога повече няма да го види жив.
Това, че не е загинал, съвсем не правеше поражението на Шиндзо по-малко унизително. След като училището бе принудено да прекъсне своята дейност, гражданите като цяло останаха с убеждението, че Коджиро е бил прав — Висшето училище Обата е обучавало страхливци или в най-добрия случай — теоретици, лишени от способност за действие. Това доведе до бягството на някои от учениците. Други, разтревожени от болестта на Кагенори и от явния упадък на школата Кошу, преминаха към съперничещата й школа Нагамура. Само още двама или трима продължаваха да живеят в училището.
Йогоро реши да не казва на баща си за Шиндзо. Стори му се, че единствената останала сега възможност за него е да се грижи възможно най-добре за стареца, макар мнението на лекарите да бе, че не може да става дума той да се възстанови.
— Йогоро, къде си?
Йогоро постоянно се смайваше как, когато поискаше да повика сина си, гласът на неговия баща, макар да бе пред вратите на смъртта, ставаше като на съвършено здрав човек.
— Ида — Той изтича до стаята на болния, падна на колене и попита: — Викахте ли ме?
Както често правеше, когато се умори да лежи изпънат по гръб, Кагенори се бе подпрял на стената до прозореца, пъхнал възглавницата под лакътя си.
— Кой беше този самурай, дето току-що излезе от портата? — попита.
— А-а — започна Йогоро, объркан. — О, този ли? Никой от значение. Просто носеше някакво известие.
— Известие откъде?
— Ами, изглежда с Шиндзо е станало произшествие. Самураят дойде да ни каже. Представи се като Миямото Мусаши.
— М-м. Не е родом от Едо, нали?
— Не. Разбрах, че е от Мимасака. Ронин е. Да не ви се е сторил познат?
— Не — отвърна Кагенори, живо поклащайки рядката си посивяла брада. — Не си спомням някога да съм го виждал или чувал за него… През живота си съм срещал много хора — на бойното поле, както и в ежедневието. Някои бяха много добри, ценях ги много. Онези, които можех да сметна за истински самураи, в пълния смисъл на думата, бяха малцина. Този мъж — Мусаши ли каза? — ми се понрави. Бих искал да се срещна с него, да поговорим. Иди го помоли да се върне.
— Да, господине — отвърна покорно Йогоро, но преди да е станал, с малко озадачен глас добави: — Какво ви е направило впечатление в него? Видели сте го само от разстояние.
— Ти не би могъл да разбереш. Когато вече можеш, ще си стар и съсухрен като мен.
— Обаче трябва да е имало нещо в него.
— Възхитих се на неговата бдителност. Дори при болен старец като мен той не остави предпазливостта да му измени. Щом влезе през портата, спря и се огледа — за разположението на къщата, за прозорците и това дали са отворени или затворени, за пътеката към градината — за всичко. И това обхвана само с един поглед, без въобще да се държи някак неестествено. Всеки би предположил, че той просто се спира за миг в знак на уважение към домакина. Бях смаян.
— Значи смятате, че той е наистина достоен самурай?
— Навярно. Сигурен съм, че ще е много интересно да се разговаря с него. Повикай го да се върне.
— Не ви ли е страх, че това ще ви се отрази зле?
Кагенори доста се бе развълнувал и това напомни на Йогоро лекарското предупреждение, че баща му не бива да говори дълго време.