— Солта няма да се похаби, обаче ако не ги мариновате, сливите ще се похабят. А в случай, че стане война или наводнение, те ще ви дойдат добре, нали така? И понеже сте заета да се грижите за ранения, аз с радост бих ги мариновал за вас.
— Боже, какво смешно дете си! Да се тревожиш за наводнения и такива работи! Разсъждаваш като старец.
Йори вече вадеше от долапа една празна дървена кофа. С нея в ръка излезе в градината и погледна нагоре към сливовото дърво. Уви, макар и достатъчно пораснал, за да се тревожи за бъдещето, той още бе толкова млад, че видът на един свирещ жетвар лесно успя да отвлече вниманието му. Промъкна се към него, улови го и го задържа в шепи, при което насекомото зацвъртя като ужасена вещица.
Докато надзърташе между палците си, Йори изпита някакво странно чувство. Насекомите трябва да се безкръвни, помисли си, а този жетвар е топъл. Може би, поставени пред смъртна опасност, дори жетварите изпускат топлина от тялото си. Изведнъж го обзе смес на страх и съжаление. Разтвори длани, подхвърли жътваря във въздуха и го загледа как отлита към улицата.
Сливовото дърво, доста голямо, даваше подслон на немалко на брой обитатели — тлъсти гъсеници с изненадващо красив мъх, калинки, мънички сини жабки, които се лепяха по долната страна на листата, спящи пеперудки и подхвърчащи наоколо конски мухи. Загледан очаровано в този малък кът на животинското царство, Йори се замисли, че безчовечно би било да хвърля в безпокойство всички тези благородни създания, като разклати някой от клоните. Предпазливо се протегна, откъсна една слива и отхапа от нея. После леко разлюля най-близкия клон и с изненада установи, че плодовете не падат. Протегна се отново, набра няколко сливи и ги пусна в кофата под себе си.
— Кучи син! — извика в следващия миг Йори и изведнъж метна три-четири сливи към тясната пътека покрай къщата.
Прътът за сушене на пране между дома и оградата се срути с трясък на земята и оттам се чу бърз шум на отдалечаващи се към улицата стъпки.
Лицето на Косуке се показа зад бамбуковата решетка на прозореца на работилницата.
— Какъв беше този шум? — попита той, облещил очи от изненада.
Скочил от дървото, Йори извика:
— Още някакъв непознат мъж се криеше в сянката. Приклекнал беше право там на пътеката. Замерих го със сливи и той избяга.
Майсторът излезе навън, като бършеше ръце с една кърпа.
— Що за човек?
— Негодник.
— Някой от хората на Хангавара ли?
— Не знам. Защо тия хора идват да надзъртат тук?
— Търсят случай да отмъстят на Шиндзо.
Йори погледна към задната стая, където раненият тъкмо допиваше своята отвара. Раната му бе дотолкова зараснала, че вече не беше нужна превръзка.
— Косуке — обади се Шиндзо.
Майсторът отиде до ръба на терасата и попита:
— Как се чувствате?
Шиндзо бутна подноса настрана и седна по-чинно.
— Искам да се извиня, че ви създадох толкова грижи.
— Въобще не говорете за това. Съжалявам, че бях прекалено зает, за да направя за вас нещо повече.
— Забелязвам, че освен дето се тревожите за мен, ви безпокоят и тези негодници от Хангавара. Колкото по-дълго оставам, толкова по-голяма ще е опасността те да почнат да гледат и на вас като на враг. Струва ми се, трябва да си вървя.
— Даже не си помисляйте за това.
— Сега вече, както виждате, съм много по-добре. Готов съм да се прибера у дома.
— Днес ли?
— Да.
— Не бързайте толкова. Почакайте поне, докато се върне Мусаши.
— По-добре да не чакам, но моля ви, благодарете му от мое име. Той беше много внимателен към мен. Сега вече свободно мога да ходя.
— Вие изглежда не ме разбирате. Хората на Хангавара ден и нощ държат тази къща под наблюдение. Ще се нахвърлят върху вас в мига, в който излезете от вратата. Въобще не мога да ви пусна да си тръгнете сам.
— Имаше защо да убия Джуро и Короку. Не аз, а Коджиро започна всичко това. Но щом искат да ме нападнат, нека нападат.
Шиндзо бе на крака, готов да си върви. Усетили, че няма начин да го задържат, Косуке и жена му излязоха пред работилницата да го изпратят.
Точно в този миг на вратата се появи Мусаши с мокро от пот загоряло чело.
— Излизате ли? — попита. — В къщи ли се прибирате?… Е, радвам се да видя, че се чувствате достатъчно добре, но е опасно да вървите сам. Ще дойда с вас.
Шиндзо се опита да откаже, обаче Мусаши настоя. След няколко минути двамата потеглиха заедно.
— Трябва да ви е трудно да вървите, след като толкова дълго бяхте на легло.
— Земята някак ми се струва по-стръмна, отколкото е всъщност.
— До Хиракава Тенджин е доста път. Защо да не наемем за вас един паланкин?