— Навярно трябваше да спомена това по-рано. Аз не се връщам в училището.
— О? Тогава къде?
Свел поглед, Шиндзо отговори:
— Доста унизително е, но смятам да се прибера за известно време в дома на баща ми. Това е в Ушигоме.
Мусаши спря един паланкин и почти насила накара Шиндзо да се качи в него. Въпреки настояванията на носачите отказа да вземе такъв и за себе си — за разочарование на хората от Хангавара, които надничаха иззад отсрещния ъгъл.
— Гледайте — качи Шиндзо на паланкин.
— Видях го да поглежда насам.
— Още е много рано да правим нещо.
След като при външния ров паланкинът сви надясно, те придърпаха полите си, навиха ръкави и тръгнаха подир него. Блесналите им очи изглеждаха готови да изскочат и да се впият в гърба на Мусаши.
Мусаши и Шиндзо бяха стигнали махалата Ушигафучи, когато от дръжката на паланкина отскочи малък камък. В същия миг шайката почна да вика и тръгна напред да заобиколи жертвата си.
— Чакай! — извика някой от тях.
— Стой сега на място, копеле!
Носачите ужасени пуснаха паланкина и побягнаха. Шиндзо пропълзя навън с ръка върху сабята. Вдигна се на крака, зае бойна стойка и извика:
— На мен ли казвате да чакам?
Мусаши скочи пред него и на свой ред кресна:
— Кажете какво искате?
Негодниците предпазливо се скупчиха по-нагъсто, като че напосоки газят през вода и гледат да не затънат в дълбокото.
— Знаеш какво искаме! — процеди един. — Предай ни тоя страхливец, когото браниш. И не опитвай да хитруваш — или и ти си мъртъв.
Насърчени от такава дързост, всичко запреливаха от кръвожадно настървение, но никой не пристъпи да нанесе удар със сабята си. Пламъкът в погледа на Мусаши стигаше да ги държи на разстояние. Проклинаха и кълняха от безопасна далечина.
Мусаши и Шиндзо мълчаливо бяха впили в тях погледи. Едва след няколко мига Мусаши ги стресна с вика:
— Ако между вас е Хангавара Яджибей, нека излезе напред.
— Началникът не е тук. Но ако имате нещо да казвате, говорете на мен, Нембуцу Тадзаемон и аз ще ви направя услугата да ви изслушам.
Възрастният мъж, който излезе напред, носеше бяло ленено кимоно, а около врата му висеше будистка молитвена броеница.
— Какво имате срещу Ходжо Шиндзо?
Като повдигна рамене, Тадзаемон отвърна:
— Той уби двама от нашите.
— Според Шиндзо вашите двама негодници са помогнали на Коджиро да убие няколко ученика от училището Обата.
— Онова е било едно, а това беше друго. Ако не си уредим сметките с Шиндзо, по улицата ще ни се присмиват.
— Може там, където живеете, нещата да стават по този начин — заяви с помирителен тон Мусаши, — но между самураи е по-различно. Сред воините не може да виниш някого за това, че е подирил и намерил оправдано отмъщение. Един самурай може да си отмъсти заради справедливостта или за да защити своята чест, но не и да се бие заради някаква лична вражда. Това не подобава на мъже. И това, което се опитвате сега да направите, също не е мъжествено.
— Не било мъжествено ли? В липса на мъжественост ли ни обвинявате?
— В случай, че Коджиро излезеше сега и ни предизвикаше от свое име, това щеше да е в реда на нещата. Не можем обаче да се замесваме в сбиване, започнато от хора, които той е пратил.
— Ето, почвате самодоволно да ни поучавате като всички останали самураи. Говорете, каквото си искате. Ние въпреки всичко трябва да защитим името си.
— Ако самураите и хората извън закона почнат да се бият за това кой да управлява, улиците ще потънат в кръв. Този спор може да се уреди само при градския наместник. Какво ще кажете, Нембуцу?
— Тъпотии. Ако това можеше да го уреди наместника, ние на първо място нямаше да сме тук.
— Чуйте, вие на колко сте години?
— Това какво ви влиза в работата?
— Бих казал, че ми се виждате достатъчно възрастен да не водите група младежи на безсмислена смърт.
— Я си запазете умните приказки. Не съм прекалено стар да се бия!
Тадзаемон изтегли сабя и негодниците с блъскане и викове пристъпиха напред.
Мусаши приклекна, за да избегне удара му, после го улови за тила на посивялата глава. С десетина широки крачки стигна до рова и набързо го метна през ръба. После, щом тълпата се събра ведно, се спусна назад, хвана Шиндзо през кръста и с него побягна.
Затича през някакво поле, към склона не съседния хълм. Под тях в рова се вливаше поток, а в подножието на склона се виждаше синкаво тресавище. По средата на пътя Мусаши спря и изправи Шиндзо на крака.
— Сега — каза — да бягаме.
Шиндзо се поколеба, но Мусаши го бутна да върви напред.
Негодниците се съвзеха от изненадата и тръгнаха да ги гонят.