— Хванете го!
— Безсрамници!
— Това ми било самурай!
— Не може да хвърли Тадзаемон в рова и после да се измъкне!
Без да обръща внимание на подигравките и хулите, Мусаши се обърна към Шиндзо:
— Не си и помисляйте да се забърквате във вражда с тях. Бягайте! В случай като този това е единственото, което може да се направи. — След малко с усмивка добави: — Не е толкова лесно да ни настигнат при тази местност, а?
Минаваха през мястото, което по-късно щеше да стане познато като Ушигафучи и хълма Кудан. По онова време обаче всичко бе гъсто обрасло.
Докато се откъснат от преследвачите, лицето на Шиндзо стана мъртвешки бледо.
— Уморихте ли се? — попита загрижено Мусаши.
— Не… не съм толкова зле.
— Допускам, не ви се е харесало, че ги оставихме така да ни обиждат, без да им отвърнем.
— Е…
— Ха-ха! Помислете върху това спокойно и ще видите основанието. Има случаи, когато по-добре се чувстваш, след като си побягнал. Ето там има един поток. Изплакнете си устата и после ще ви заведа в дома на баща ви.
След няколко минути пред тях се показа гората около светилището Акаги Мьоджин. Къщата на господаря Ходжо бе точно под него.
— Надявам се да влезете да се запознаете с баща ми — покани го Шиндзо, щом стигнаха кирпичената стена, която обграждаше дома.
— Някой друг път. Починете си добре и се грижете за себе си.
С тези думи Мусаши си тръгна.
След тази случка името на Мусаши можеше твърде често да се чуе по улиците на Едо — много по-често, отколкото той самият би искал. Хората го наричаха „измамник“ и „най-голям от всички страхливци“, и заявяваха: „срамота… позор за самурайското съсловие. Ако страхливец като този е разгромил Йошиока в Киото, те трябва да са били безнадеждно слаби. Трябва да ги е предизвикал, понеже е знаел, че не могат да се защитят. И после, преди да дойде истинска опасност, сигурно е избягал. Този лицемер иска само да пробутва името си на хора, които не разбират от саблен бой.“ Не след дълго беше невъзможно да се намери и един човек, който с някоя дума да се застъпи за Мусаши.
Венец на обидите бе една разкачена по цял Едо обява:
На вниманието на Миямото Мусаши, който се уплаши и побягна. Вдовицата Хониден жадува отмъщение. И ние бихме искали да видим сега не гърба, а лицето Ви. Ако сте самурай, излезте на бой.
Книга шеста
Слънце и луна
Малък разговор
Преди да закуси, господарят Хосокава Тадатоши започваше деня си с изучаване на конфуцианските писания. Служебните задължения, които често налагаха присъствието му в крепостта Едо, поглъщаха по-голямата част от неговото време, но когато успееше да намери възможност, той се упражняваше в бойните изкуства. Вечерите, винаги, когато може, обичаше да прекарва в обществото на младите самураи на служба при него.
Обстановката доста напомняше задружно семейство, насядало около своя старейшина — не изцяло свойска, естествено, тъй като не бе желателно негово височество да бъде смятан просто за един от младежите, но все пак с не така строго съблюдаване на обичайните правила за поведение. Тадатоши, изтегнал се в леко ленено кимоно, поощряваше събеседване, което често стигаше и до най-новите клюки.
— Окатани — обърна се той към един от по-яките от мъжете.
— Да, господине.
— Чувам, че си станал доста добър с копието.
— Така е. Всъщност, много добър.
— Ха-ха. Ти определено не страдаш от превзета скромност.
— Е, господине, след като всички останали казват така, защо аз да го отричам?
— В скоро време сам ще проверя колко всъщност си напреднал.
— Бездруго чакам този ден, но той изглежда все не идва.
— И имаш късмет, че е така.
— Кажете, господине, вие чувал ли сте песента, която всички пеят?
— Коя е?
— Започва така:
Тадатоши се засмя.
— Не можеш така лесно да ме залъжеш. Тази песен е за Нагоя Сандзо.
Останалите се присъединиха към смеха му.
— О, значи я знаете?
— Ще се изненадате колко много работи знам аз.
Господарят се накани да даде още примери за своето всезнание, но помисли и се отказа. Обичаше да чува какво мислят и говорят хората му и смяташе за свое задължение да бъде добре осведомен, но надали щеше да е от полза да разкрива докъде всъщност се простират знанията му. Вместо това попита:
— Колко от вас се занимават с копието и колко — със сабята?
От общо седем, петима изучаваха боя с копие и само двама — този със сабя.