— Защо толкова много от вас предпочитат копието? — попита Тадатоши.
Общото мнение на привържениците на това оръжие бе, че е по-полезно в битката.
— А как смятат двамата бойци със сабя?
— Сабята е по-добрата — отвърна единият. — Боят със сабя подготвя за война, но и за мир.
Това бе постоянен предмет на обсъждане и обикновено спорът биваше оживен.
— Колкото по-дълго е копието, толкова по-добре, стига да не е прекалено дълго, за да си служи човек с него — заяви някой от бойците с копие. — Може да се използва за страничен удар, за мушкане и сечене, а ако не успееш с него, винаги можеш да си помогнеш със сабята. А ако имаш само сабя и тя се счупи — дотам си.
— Може това да е вярно — подметна защитникът на сабята, — но работата на самурая не се ограничава само с бойното поле. Сабята е неговата душа. Да се упражняваш в сабленото изкуство значи да пречистиш и да овладееш своя дух. В най-общ смисъл сабята е основа на всяко военно обучение, каквито и слаби страни да има в битката. Ако вникнеш във вътрешното значение на Пътя на самураите, добитото самообладание може после да бъде прилагано при употребата на копие и дори на пушка. Познаваш ли сабята, не правиш глупави грешки и не се оставяш да те изненадат. Боят със сабя е изкуство с всестранно приложение.
Доводите от двете страни биха могли да се редят до безкрайност, ако Тадатоши, който досега слушаше, без да взима страна, не бе казал:
— Майносуке, каквото каза преди малко ми се стори като нещо, което си чул от друг.
Мацушита Майносуке опита да се защити:
— Не, господине. Това е мое собствено мнение.
— Хайде, бъди искрен.
— Е, да ви кажа право, чух нещо от този род, когато наскоро гостувах на Какубей. Сасаки Коджиро каза горе-долу същото. Това обаче така добре съвпадна с моите мисли, че… Аз не се опитвах да заблудя никого. Сасаки просто го изказа по-добре, отколкото бих могъл аз.
— Аз нищо друго не съм си помислил — отвърна Тадатоши с многозначителна усмивка.
Споменаването на Коджиро му напомни, че още не е взел решение дали да приеме препоръката на Какубей.
Какубей загатна, че тъй като Коджиро не е много възрастен, могат да му предложат някъде към хиляда крини ориз. Ставаше дума обаче за много повече от издръжката. Бащата на Тадатоши многократно му бе казвал, че от първостепенна важност е първо да преценяваш добре самураите, когато ги взимаш на служба, а после да се отнасяш добре с тях. Преди да приемеш някого, когото са ти предложили, наложително е да претеглиш не само уменията, а и характера му. Без значение колко способен може да ти се струва един човек, в случай, че той не може да работи в съгласие със служителите, които са направили от дома Хосокава това, което е днес, той ще е безполезен.
Владението, съветваше старият Хосокава, е като крепост, построена от множество камъни. Камък, който не може да бъде издялан така, че да съвпадне добре с останалите, ще отслаби цялата постройка, ако и сам по себе си да е с отлични размери и качества. Един съвременен даймио оставя неподходящите камъни в планините и полята, където и бездруго са в изобилие. Голямата задача е да бъде намерен онзи основен камък, който добре ще укрепи зида на крепостта. Като се погледне така, помисли си Тадатоши, младостта говори в полза на Коджиро. Още е в годините, когато се изгражда като боец и следователно ще е податлив на известно влияние.
Сети се и за другия ронин. Нагаока Садо спомена за пръв път Мусаши на едно от тези техни вечерни събирания. Макар Садо първоначално да го бе изпуснал, Тадатоши не бе забравил за Мусаши. Ако сведенията на Садо са верни, Мусаши е и по-добър боец от Коджиро, и достатъчно разностранен като личност, за да бъде ценен в управлението.
Сравнявайки двамата, трябваше да признае, че повечето даймио биха предпочели Коджиро. Той произхожда от добро семейство и из основи е изучавал Изкуството на войната. Въпреки своята младост вече си е изработил забележителен стил и си е спечелил значителна слава като боец. Историята за „блестящата“ му победа над учениците от Обата край брега на Сумида и после — при бента на Канада, вече бе добре известна.
От известно време за Мусаши не се бе чуло нищо. Победата при Ичиджоджи му бе създала име. Това обаче беше преди години, а скоро след това се пръсна и мълва, че разказът бил преувеличен и че Мусаши от славолюбие предизвикал сам битката, нападнал изневиделица и после веднага побягнал на връх Хиеи. Въобще след всяка по-забележителна постъпка на Мусаши следваше вълна от слухове, които петняха характера и способностите му. Стигнало се бе дотам дори самото споменаване на неговото име да бъде посрещано със забележка на укор. Или пък въобще да не му обръщат внимание. Син на никому неизвестен воин от планините на Мимасака, той бе незначителен по произход. Макар други хора от скромни семейства — на първо място Тойотоми Хидейоши, който бе роден в Накамура в областта Овари — в близкото минало да бяха стигнали върховете на славата, хората като цяло отдаваха значение на обществените различия и не бяха склонни да обръщат много внимание на човек с миналото на Мусаши.