— Звяр такъв! — извика Йори. — Мислиш си, че нямам смелост, мислиш даже, че можеш да ме надвиеш с поглед. Е, сега ще ти покажа аз! Няма да ти се дам.
С мрачна решимост момчето стегна лакти и на свой ред впери поглед. Дали от упоритост или от любопитство язовецът дори не понечи да побегне. Очите му станаха даже още по-лъскави и светещи.
Йори бе така погълнат от усилието, че забрави дори да диша. Повторно се зарече да не губи — не и от този долен звяр. С чувство, че са минали часове, внезапно осъзна, че е надвил. Лозовите листа се разклатиха и язовецът изчезна.
— На ти сега! — викна тържествуващо Йори.
Беше плувнал в пот, но изпитваше облекчение и свежест. Надяваше се само да повтори проявата си, когато се срещне следващия път с Мусаши.
След като свали тръстиковия сенник на прозореца и духна лампата, той си легна. Тревата навън хвърляше сивкавобели отражения. Задряма, но вътре в главата си сякаш виждаше малка, ярка като скъпоценност точица. След време точката прерасна в размитите очертания на язовичата глава.
Йори се замята и застена. Внезапно нещо му подсказа, че в долния край на постелята има нечии очи. С труд се изправи.
— Копеле! — извика и посегна към сабята си.
Последва смъртоносен замах, който обаче завърши с едно премятане презглава от негова страна. Подобната на петно сянка на язовеца пресече сенника. Той диво се метна към нея, изтича навън и яростно почна да сече дивата лоза. Вдигна очи към небето в търсене на тези на животното.
Погледът му бавно се спря на две едри, синкави звезди.
Четирима мъдреци и една светлина
— Стигнахме — обяви Шиндзо, щом дойдоха в подножието на връх Акаги.
По свирнята на флейта, която звучеше като съпровод на някой свещен храмов танц и по големите огньове, които се виждаха през гората, Мусаши заключи, че трябва да има някакво нощно празненство. Пътят до Ушигоме трая два часа.
От едната страна бе обширният двор на светилището Акаги; отвъд стръмната улица се издигаше кирпичения зид на голям частен дом и една порта с внушителни размери. Щом стигнаха до нея, Мусаши слезе от седлото и с благодарности подаде поводите на Шиндзо.
Шиндзо въведе коня и подаде юздите на един от самураите, които чакаха до входа с хартиени фенери в ръка. Всички излязоха напред, поздравиха го с „Добре дошъл“ и тръгнаха напред между дърветата към открито място пред внушителното голямо преддверие. Вътре покрай двете стени се бяха наредили прислужници с фенери в ръцете.
Домакинът ги поздрави с:
— Влезте. Негово височество ви очаква. Аз ще ви водя.
— Благодаря — отвърна Мусаши, след което последва слугата нагоре по едни стълби до някакво помещение.
Планът на къщата бе необикновен — поредица от стълби водеше до няколко отделни жилища, които създаваха впечатлението, че са наредени едно над друго по целия склон на връх Акаги. Докато сядаше, Мусаши забеляза, че стаята е разположена доста нависоко. Зад един стръмен зид в края на градината бегло успяваше да различи крепостния ров и обрамчилите укреплението дървета.
Вратата в сводеста рамка безшумно се отвори. Една красива млада прислужница влезе с изящна походка и остави пред него поднос със сладки, чай и тютюн, после се отдалечи също така тихо, както бе влязла. Сякаш шареното й кимоно и оби изникнаха и после потънаха в самата стена. След нея остана лек дъх, който изведнъж напомни на Мусаши забравеното женско присъствие.
Господарят на дома се появи скоро след това, придружаван от един млад самурай. Пренебрегвайки официалните любезности, той направо започна:
— Много хубаво, че дойдохте — После седна по войнишки с кръстосани крака на възглавницата, която бе сложил придружителят му и продължи: — Както чувам, моят син има голям дълг пред вас. Надявам се да ми простите, че ви каня тук, вместо лично да дойда да ви изразя благодарността си.
С опрени на ветрилото в скута му ръце, той съвсем леко бе наклонил изпъкналото си чело.
— За мен е чест поканата да се срещна с вас — каза Мусаши.
Не бе лесно да се отгатне възрастта на Ходжо Уджикацу. Три от предните му зъби липсваха, но гладката, лъскава кожа свидетелстваше за решимост никога да не остарява. Гъстите черни мустаци, прошарени само от няколко бели косъма, бяха свободно пуснати настрани, за да скрият бръчките, появили се поради липсата на зъби. Първото впечатление на Мусаши бе за човек, който има много деца и добре се разбира с младите.
С чувството, че домакинът му няма да възрази, той започна направо:
— Синът ви ми каза, че сте имали някакъв гост, който ме познава. Кой може да е това?