Проявата на почит бе естествена, тъй като в обществото господарят Муненори стоеше толкова над Мусаши, че едва ли не обитаваше някакъв друг свят. Макар владенията му да даваха само петдесет хиляди крини ориз, неговото семейство от десети век насам се славеше с областни управители. На повечето хора би се сторило странно да открият един от възпитателите на шогуна в една и съща стая с Мусаши и при това да разговаря с него по такъв приятелски и непринуден начин. Мусаши с облекчение установи, че нито Уджикацу, учен мъж и един от почетните знаменосци на шогуна, нито Такуан, селски свещеник по произход, не се чувстваха притеснени от високото положение на Муненори.
Донесоха топло саке, размениха си чаши и последваха разговори и смях. Различията по възраст и съсловие бяха забравени. Мусаши знаеше, че бива приет в този отбран кръг не заради личността си. Просто и той, както и тези хора, диреше Пътя. Пътя бе, който позволяваше такова свободно, другарско отношение.
В един миг Такуан остави чашата си и попита Мусаши:
— Какво стана с Оцу?
Той леко се изчерви и отвърна, че от известно време не е чувал нищо за нея.
— Съвсем нищо ли?
— Нищо.
— Това е жалко. Знаете ли, вие не може вечно да я държите в неизвестност. Не е добре и за вас.
— Оцу — попита Муненори, — момичето, което веднъж гостува на баща ми в Коягю ли е?
— Да — отвърна Такуан вместо Мусаши.
— Аз знам къде е тя. Отиде заедно с моя племенник Хього в Коягю, за да помага да се грижат за баща ми.
Мусаши си помисли, че след като присъстват известен военен учен и Такуан, можеха да си говорят за военно дело или Дзен, а заради него самия и Муненори темата можеха да са сабите.
След едно извинително кимване към Мусаши, Такуан разказа на останалите за Оцу и отношенията й с младежа.
— Рано или късно — завърши той, — някой ще трябва да ви събере двамата, но това, боя се, не е работа за свещеник. Моля за помощ вас двамата, господа.
Предлагаше всъщност Уджикацу и Муненори да станат за този случай един вид настойници на Мусаши.
Тези изглежда бяха готови да поемат това задължение. Муненори отбеляза, че Мусаши вече е достатъчно възрастен, за да създаде семейство, а Уджикацу заяви, че младежът твърде е напреднал в уменията си.
Муненори предложи в скоро време да повикат Оцу от Коягю и да уредят нейната женитба с Мусаши. После той можеше да се засели в Едо, където домът му, заедно с тези на Оно Тадааки и Ягю Муненори, ще утвърди сабленото изкуство и ще сложи начало на разцвета му в новата столица. Такуан и Уджикацу се съгласиха с това.
Господарят Уджикацу, който особено държеше да възнагради Мусаши за неговата добрина към Шиндзо, искаше да го препоръча за учител на шогуна — замисъл, който тримата бяха обсъдили, преди да пратят Шиндзо да доведе младежа. След като видя как Мусаши се справи с тяхното изпитание, Муненори вече също бе готов да даде одобрението си.
Трябваше да се преодоляват трудности, една от които — че учителят в дома на шогуна трябва също да се числи към почетната стража. Тъй като повечето от мъжете там бяха верни служители на Токугава от времето, когато Иеясу владееше Микава, никой не бе склонен да назначава нови хора и всички кандидати бяха подлагани на много щателно проучване. При все това сметнаха, че с препоръките на Уджикацу и Муненори, заедно с едно писмо от Такуан, Мусаши може и да бъде приет.
Най-уязвимото място бе произходът му. Нямаше писмени документи, с които той да бъде проследен до Хирата Шоген от рода Акамацу, нито дори родословно дърво, което да докаже, че е от добро самурайско потекло. Със сигурност нямаше никакви родствени връзки с Токугава. Напротив, неоспорима истина бе, че като незрял седемнадесетгодишен младеж се би срещу тяхната войска при Секигахара. При все това възможност имаше — след Секигахара други ронини от вражески някога родове бяха приети в дома Токугава. Даже Оно Тадааки, ронин от рода Китабатаке, чийто род сега се бе укрил в Исе Мацудзака, въпреки нежеланите си връзки заемаше поста на шогунски учител.
След като тримата отново изброиха всички „за“ и „против“, Такуан завърши:
— Тогава — добре, хайде да го препоръчаме. Но може би трябва да разберем какво мисли за това самият той.
Въпросът бе отправен към Мусаши, който кротко отвърна:
— Много мило и великодушно е, че предлагате това, но аз съм само един незрял младеж.
— Не гледайте на нещата така — възрази с искреност в гласа Такуан. — Ние ви съветваме тъкмо да станете зрял. Ще си създадете ли собствен дом или възнамерявате да оставите Оцу неопределено време да живее като сега?
Мусаши се усети притиснат. Оцу му бе казала, че е готова да понася всякакви несгоди, но това ни най-малко не намаляваше отговорността на Мусаши за всяка неприятност, която би могла да я сполети. Докато за една жена е приемливо да постъпва в съгласие с чувствата си, ако изходът не е щастлив, за това ще обвинят мъжа.