Работниците бездруго бяха под строго наблюдение, но Хидетада обичаше да обикаля заедно със своите служители, за да проверява как върви работата. Задачата доста лесно можеше да бъде изпълнена. В последвалата суматоха Матахачи можел да избяга, като прескочи външния ров, след което съучастниците на Дайдзо щели да го спасят — „при всички случаи“, както го увери той.
Върнал се в стаята си, Матахачи впери поглед в тавана. Стори му се, че чува гласа на Дайдзо отново и отново да повтаря някакви думи и си спомни как собствените му устни потрепериха, щом каза: „Да, ще го направя“. Кожата му цялата настръхна и той скочи на крака. „Това е ужасно! Веднага отивам при него и му казвам, че нищо общо не искам да имам с това.“
Тогава се сети за още нещо, което Дайдзо каза: „Сега, след като ви казах всичко, сте обвързан. Много ще ми е неприятно да видя, че ви се случва нещо неприятно, но ако опитате да се измъкнете, до… ами най-много до три дни приятелите ми ще са ви взели главата.“ Пронизителният поглед на Дайдзо при тези думи проблесна в съзнанието на Матахачи.
Той слезе по късата уличка Нишикубо до ъгъла на главния път Таканава, където се намираше заложната къща. Заливът, покрит от тъмнината, бе в края на страничната улица. Тръгна покрай познатия склад, отиде до незабележимата задна врата на сградата и тихо потропа.
— Не е заключено — дойде веднага в отговор.
— Дайдзо?
— Да. Радвам се, че идвате. Хайде да влезем в склада.
Един от кепенците бе оставен вдигнат. Матахачи влезе във външния коридор и последва собственика.
— Седнете — покани го Дайдзо, като сложи една свещ на дългия дървен скрин. Сам седна, кръстоса ръце и попита: — Видяхте ли се с Умпей?
— Да.
— Той кога ще ви заведе в крепостта?
— Вдругиден, когато трябвало да доведе десет нови работници. Каза, че ще включи и мен.
— Значи всичко е уредено, така ли?
— Е, остава още да накараме кварталния първенец и петте квартални съветници да подпечатат договора.
— Нямайте грижа. По случайност аз съм един от съветниците.
— Наистина ли? Вие?
— Какво толкова изненадващо има? Аз съм един от най-влиятелните търговци в околността. Миналата пролет първенецът настоя да се включа в съвета.
— О, аз не бяха изненадан. Про… просто не знаех, това е.
— Ха-ха. Знам точно какво сте си помислил — че на нищо не прилича човек като мен да е между съветниците, които се грижат за кварталните работи. Е, нека аз да ви кажа, че ако имаш пари, всеки ще реши, че си добър човек. Даже и да не искаш, не може да не станеш местен първенец. Помислете, Матахачи. Не след дълго вие също ще имате много пари.
— Д-д-да — запъна се Матахачи, който не успя да се сдържи да не потрепери. — Щ-щ-ще ми дадете ли началното възнаграждение сега?
— Чакайте малко.
Дайдзо взе свещта, отиде в задната част на склада и отброи от едно сандъче на лавицата тридесет златни монети. Върна се и каза:
— Има ли в какво да ги завиете?
— Не.
— Вземете това — Той хвана една памучна дрипа от пода и я хвърли на Матахачи. — Най-добре си ги сложете в пояса и проверете дали е здраво затегнат.
— Трябва ли да ви дам разписка?
— Разписка ли? — повтори Дайдзо и неволно се засмя. — Их, ама сте честен! Обаче не, няма нужда. Ако сбъркате нещо, ще ви взема главата.
Матахачи премигна и каза:
— Струва ми се, сега по-добре да тръгвам.
— Не бързайте толкова. С тези пари са свързани някои задължения. Помните ли всичко, което ви казах днес сутринта?
— Да. Е, има само едно нещо… Казахте, че мускетът ще е под рожкова. Кой ще го сложи там?
Като се вземе предвид колко трудно бе за обикновени работници да влизат в двора на крепостта, Матахачи се чудеше как някой въобще ще успее да вкара скришом вътре мускет и боеприпаси. И как може без помощта на свръхестествени способности да ги зарие, за да са готови след половин месец?
— Това не ви засяга. Вие само направете това, на което се съгласихте. Още сте неспокоен, понеже не сте свикнали с мисълта. След като прекарате там две седмици, всичко вече ще е наред.
— Надявам се.
— Първо трябва да сте решен да докарате всичко докрай. После ще трябва да почнете да се оглеждате за сгоден случай.
— Разбирам.
— И сега не искам никакви глупости. Скрийте тези пари, където никой не може да ги намери. И нека да останат там до времето, когато ще сте изпълнил задачата си. Когато планове като този са пропадали, все е било заради пари.
— Не се тревожете. Вече съм помислил за това. Нека обаче да ви питам следното: как може да съм сигурен, че след като си свърша работата, няма да откажете да ми платите останалото?