Още не мога да се реша да се видим. Моля те, прости ми, че ще те пренебрегна за още шест месеца. Само ще оставя тази бележка, без да влизам.
Някакъв самурай с убийствен поглед газеше през високата трева, за да стигне до двама застанали на речния бряг мъже. Задъхан извика:
— Хамада, той ли беше?
— Не — изпъшка Хамада. — Сбъркали сме човека.
Очите им обаче лъщяха и те продължаваха да оглеждат околността.
— Сигурен съм, че той е бил.
— Не. Някакъв лодкар беше.
— Сигурен ли си?
— Като се затичах след него, се изкатери в онази там лодка.
— Това още не значи, че е лодкар.
— Проверих.
— Трябва да кажа, че е бърз в краката.
Извърнаха се от реката и тръгнаха назад през нивите на Хамачо.
— Матахачи… Матахачи!
Отначало гласът едва се чуваше през ромона на реката, но щом се повтори по-ясно, двамата се спряха и се спогледаха смаяни.
— Някой го вика! Как става така?
— По гласа прилича на старица!
С Хамада начело бързо проследиха гласа до източника му. Щом чу техните стъпки, Осуги се затича насреща им.
— Матахачи? Някой от вас виждал ли е…
Застанаха от двете й страни и й извиха ръцете зад гърба.
— Какво правите? — Пухтейки разярено, старицата извика: — Кои сте вие всъщност?
— Ученици от училището Оно.
— Не познавам никой на име Оно.
— Никога не сте чували за Оно Тадааки, шогунския учител ли?
— Никога.
— Ами, стара…
— Чакай. Дай да видим какво знае тя за Матахачи.
— Аз съм майка му.
— Вие сте майката на Матахачи, продавача на дини ли?
— Какви ги говориш, свиньо?! Продавач на дини! Матахачи е наследник на дома Хониден, а това е важно семейство в област Мимасака. Ти трябва да знаеш, че Хониден са високопоставени служители на Шимен Мунецура, господаря на крепостта Такеяма в Йошино.
— Стига с това — прекъсна я единият от мъжете.
— Какво да правим?
— Взимаме я и я носим.
— Заложница? Мислиш ли, че ще е от полза?
— Щом му е майка, той ще трябва да дойде при нея.
Осуги стегна мускулите на мършавото си тяло и се бори като впримчена тигрица, но напразно.
Отегчен и недоволен през последните няколко седмици, Коджиро бе добил навика да спи по много, не само нощем, но и през деня. В момента лежеше по гръб, мърмореше си нещо и притискаше сабята до гърдите си.
— Само от това „Дългия прът“ може да се разплаче. Сабя като тази и боец като мен да ръждясват в чужд дом!
Последва гръмко изщракване и звън на метал.
— Глупак!
Оръжието описа голяма дъга във въздуха и като живо се плъзна обратно в ножницата.
— Великолепно! — извика един слуга от края на терасата. — В удари от легнало положение ли се упражнявате?
— Не ставай глупав — изсумтя Коджиро. Обърна се по корем, взе две малки парченца и ги метна към терасата. — Само ме дразнеше.
Очите на слугата се облещиха. Насекомото, нещо като молец, бе съвсем правилно разрязано на две от главата през мъничкото телце между крилата.
— Да ми постелеш за спане ли си дошъл? — попита Коджиро.
— О, не! Простете! Има писмо за вас.
Коджиро без да бърза разгъна писмото и го зачете. В този момент по лицето му се появи изненада. Според Яджибей от предишната нощ Осуги е изчезнала. Към Коджиро се отправяше молба незабавно да дойде, за да се посъветват как да действат.
Писмото с доста подробности обясняваше как са научили къде е тя. Яджибей накарал всичките си хора цял ден да я търсят, но най-важна се оказала обявата, която Коджиро остави в „Донджики“. Тя била задраскана и до нея написано: „До Сасаки Коджиро: Лицето, което задържа майката на Матахачи, е Хамада Тораносуке от дома Оно.“
— Най-сетне — каза си Коджиро.
Думите излязоха някъде издълбоко от гърлото му. Още когато спаси Матахачи, заподозря, че двамата посечени от него самураи са свързани с училището Оно.
Изкиска се и додаде:
— Тъкмо каквото чаках.
Застанал на терасата, вдигна поглед към нощното небе. Имаше облаци, но не изглеждаше да е на дъжд.
Много скоро след това вече яздеше по главния път Таканава един взет под наем товарен кон. Стигна дома Хангавара по късно. След като подробно разпита Яджибей, реши да пренощува там и на следващата сутрин да действа.
Оно Тадааки бе получил своето ново име не дълго след битката при Секигахара. Казваше се Микогами Тендзен, когато бе повикан в стана на Хидетада да дава уроци по саблен бой, които изнесе със забележителен успех. Заедно с удостояването му с това име дойде и назначението за пряк служител на рода Токугава и предоставянето на ново жилище на хълма Канда в Едо.
Тъй като този хълм предлагаше отличен изглед към връх Фуджи, шогунатът го определи да стане квартал на служителите от Суруга, областта, в която е разположен Фуджи.