— Това не са само два кокала. Тук има много.
— Добре. Тъкмо ще има с какво да се занимаваме. Донеси всичко, което успееш да намериш. — Той се обърна с гръб към реката и добави: — Може да ги заровиш ето там, където е цъфнала тинтявата.
— Нямам лопата.
— Може да вземеш някоя счупена сабя.
Щом дупката стана достатъчно дълбока, Йори сложи в нея костите, после прибави сбирката си от връхчета на стрели и метални парченца и ги зари заедно с тях.
— Така добре ли е? — попита.
— Сложи малко камъни отгоре. Направи го да прилича на паметник.
— Тук битка ли е имало?
— Ти забравил ли си? Трябва да си чел за нея. В „Тайхейки“ се разказва за две кървави битки през 1333 и 1352 година на едно място на име Котезашигахара. Това е горе-долу където сме с теб сега. От едната страна било семейство Нита, което поддържало Южния двор, от другата — голяма войска начело с Ашикага Такауджи.
— О, битката при Котезашигахара. Сега си спомням.
Подканен от Мусаши, Йори продължи:
— Според книгата, княз Муненага дълго време живял в земите на изток и изучавал Пътя на самураите, но много се смаял, когато Императорът го назначил за шогун.
— Как беше стихотворението, което съчинил по този случай? — поиска да чуе Мусаши.
Йори вдигна поглед към една птица, която се носеше в лазурното небе и започна:
— А стихотворението в онази глава, където се разказва как пресякъл областта Мусашино и се бил при Котезашигахара?
Момчето се поколеба, прехапа устни и после, донякъде със свои думи, поде:
— А значението?
— То ми е ясно.
— Сигурен ли си?
— Всеки, който не може да разбере това, без да му го обясняват, не е истински японец, пък бил дори и самурай. Не е ли така?
— Да. Но кажи ми, Йори, щом работата е такава, защо се държа, все едно ръцете ти се омърсяват от пипането на тези кости?
— Вие добре ли щяхте да се почувствате, като пипате кости на мъртъвци?
— Мъжете, които са умрели тук, са били воини. Били са се и са загинали заради чувствата, които стихотворението на княз Муненага изразява. Броят на самураите като тях е безчетен, а заритите в земята техни кости са основата, на която се гради тази страна. Ако не бяха те, сега още нямаше да имаме нито мир, нито изглед за благоденствие.
— Войните също като нашия тайфун, отминават. Страната като цяло остава непроменена, но ние никога не бива забравяме дълга, който имаме към белите кости в пръстта.
Йори кимаше почти при всяка дума от тази реч.
— Сега разбирам. Да сложа ли цветя и да се поклоня ли пред костите, които зарих?
Мусаши се засмя.
— Всъщност не е нужно да се покланяш, стига споменът да остане жив в сърцето ти.
— Но…
Не напълно спокойно, момчето набра малко цветя и ги сложи пред купчината камъни. Готвеше, се да плесне с ръце в знак на почит, когато го обезпокои друга мисъл.
— Господине, всичко ще е наред, ако тези кости принадлежат наистина на самураи, които са били верни на Императора. Но ако са останали от хората на Ашикага Такауджи? Няма да искам да им отдавам почит.
Йори се загледа в Мусаши в очакване на отговор. Учителят му впери очи в тънкия сребърен полумесец на дневната луна. Задоволителен отговор обаче така и не му хрумна.
— В будизма — каза накрая — спасение има даже за онези, които са се провинили в десетте злини и петте смъртни гряха. Самото сърце е вече просветление. Буда прощава на злите, стига да отворят очите си за мъдростта.
— Значи ли това, че верните воини и изменниците стават едни и същи, след като умрат?
— Не! — отвърна натъртено Мусаши. — Името на самурая е свещено за него. Ако го опетни, това не може да се поправи през всички следващи поколения.
— Тогава защо Буда еднакво се отнася с лошите хора и верните слуги?
— Защото хората в същината си са еднакви. Има такива, които самолюбието и страстите така са заслепили, че стават метежници или разбойници. Буда е готов да им прости това. Той призовава всички да приемат просветлението, да отворят очите си за истинската мъдрост. Това е смисълът на хилядата писания. Когато човек умре, разбира се, всичко става пустота.
— Разбирам — заяви Йори, без всъщност да му е ясно. Няколко минути размишлява над въпроса и след това попита: — Това обаче не важи за самураите, нали така? Когато някой самурай умре, не всичко става пустота.