Братя по ученичество
— Хайде, стига плака — Гоносуке притисна Йори до гърдите си. — Нали си мъж?
— Точно понеже съм мъж… плача.
Йори вдигна глава, отвори широко уста и ревна към небето.
— Те не задържаха Мусаши. Той им се предаде. — Меките думи на Гоносуке прикриваха неговата дълбока загриженост. — Хайде да вървим.
— Не! Не, преди да са го върнали.
— Скоро ще го пуснат. Трябва. Тук сам ли искаш да те оставя?
Гоносуке се отдалечи на няколко крачки. Йори не се помръдна. В този миг кучето на Байкен изскочи от гората с кървавочервена муцуна.
— Помощ! — извика Йори и се затича към Гоносуке.
— Уморен си, а? Виж сега, искаш ли да те нося на конче?
Йори доволен промърмори някаква благодарност, изкачи се на подложения му гръб и уви ръце около широките рамене.
След края на празненството миналата вечер посетителите си бяха тръгнали. Лекият ветрец носеше по пустите улици парчета от бамбукови обвивки и хартия.
Щом минаха покрай чайната „Ойну“, Гоносуке надникна вътре с намерението да подмине незабелязан.
— Ето я жената, дето избяга! — намеси се обаче пискливо Йори.
— Бездруго тук щеше да е. — Гоносуке спря и се зачуди гласно: — Щом стражарите отмъкнаха Мусаши, защо не са задържали и нея?
Щом зърна Гоносуке, очите на Око пламнаха от гняв. Като видя, че тя изглежда бързешком събира вещите си, Гоносуке се засмя.
— Ще пътувате ли? — попита.
— Не е твоя работа. Да не мислиш, че няма да те позная, дългонос негодник такъв? Ти уби мъжа ми!
— Вие сами си го докарахте.
— Скоро ще ти го върна.
— Вещица! — извика Йори през главата на Гоносуке.
Око отстъпи в задната стая и презрително се изсмя.
— Говорите лоши неща за мен, след като вие сте крадците, които са разбили съкровищницата.
— Какво? — Гоносуке пусна полека Йори на земята и влезе в чайната. — Кого наричаш крадци?
— Не можеш ме излъга.
— Повтори го и…
— Крадци!
Гоносуке я улови за ръката, но в същия миг тя се извърна и го бодна с някакъв кинжал. Без да посегне към тоягата си, той измъкна кинжала от ръката й и я изхвърли през предната врата.
Око скочи на крака и кресна:
— Помощ! Крадци! Нападат ме!
Гоносуке се прицели и метна кинжала. Той мина през гърба й и върхът излезе отпред. Око политна напред.
Куро изскочи изневиделица и се нахвърли върху тялото, като първо жадно облиза кръвта, а после вдигна глава, за да извие към небето.
— Вижте му очите! — възкликна ужасен Йори.
Викът на Око „Крадци!“, бе привлякъл вниманието на възбудените селяни. По някое време преди изгрев-слънце някой бе разбил вратата на храмовата съкровищница. Явно това бе работа на външни хора, тъй като религиозните ценности — стари саби, огледала и подобни — бяха оставени недокоснати, но цялото трупано през годините съкровище от златен прах, кюлчета и монети липсваше. Новината се бе разнесла бавно и още беше непотвърдена. Въздействието на крясъка на Око, най-прякото засега доказателство, бе мигновено.
— Ето ги!
— В „Ойну“ са!
Виковете привлякоха още по-голяма тълпа, въоръжена с бамбукови копия, ловни пушки, пръчки и камъни. Неусетно сякаш цялото село обгради чайната, жадно за кръв.
Гоносуке и Йори крадешком се измъкнаха отзад и през следващите няколко часа само сменяха скривалищата си. Сега обаче имаха обяснение — Мусаши е бил задържан не заради „престъпление“, което се готвеше да признае, а като крадец. Едва щом стигнаха прохода Шомару, успяха да се отърват и от последния отряд преследвачи.
— Оттук се вижда равнината Мусашино — отбеляза Йори. — Питам се дали моят учител е добре.
— Хм-м. Допускам, че вече е в затвора и го разпитват.
— Няма ли някакъв начин да го спасим?
— Трябва да има.
— Моля ви, направете нещо. Моля ви се.
— Няма нужда да ме умоляваш. За мен той също е като учител. Но тук няма какво да се направи, Йори. Можеш ли да се прибереш сам до дома?
— Ако се налага, струва ми се — да.
— Добре.
— А вие?
— Връщам се в Чичибу. Ако откажат да освободят Мусаши, ще намеря някакъв начин да го измъкна. Дори да се наложи да срина затвора. — За да подчертае казаното, Гоносуке тупна веднъж по земята с тоягата си. Йори, видял мощта на това оръжие, бързо кимна в знак на съгласие. — Браво на тебе. Прибери се у дома и се грижи за всичко, докато ти доведа жив и здрав Мусаши.
Хвана тоягата под мишница и се обърна назад към Чичибу.
Йори не се чувстваше самотен или уплашен, нито пък се тревожеше, че може да се загуби. Обаче ужасно му се спеше и докато вървеше под горещото слънце, едва успяваше да държи очите си отворени. При Сакамото видя край пътя един каменен Буда и легна в сянката му.