Град Кавагое дълбоко спеше, безшумен като блато посред нощ. Подминали една редица тъмни къщи, двамата конници свиха от главния път и тръгнаха нагоре по някакъв хълм. Каменният надпис в подножието гласеше: „Гора на Могилата със заровените глави — нагоре“.
Йори тръгна да се катери през храстите встрани от пътеката и пръв стигна до върха. Там имаше един огромен самотен бор, за който беше вързан кон. В подножието с кръстосани на коленете ръце бяха приклекнали трима облечени като ронини мъже, които в очакване гледаха към пътеката.
Йори едва се бе настанил в едно скривалище, когато единият от тези се изправи и каза:
— Това вече е Дайдзо.
Тримата заедно се затичаха напред и радостно поздравиха новодошлите. Дайдзо и събратята му не се бяха срещали от близо четири години.
Не след дълго се захванаха за работа. Под напътствията на Дайдзо търколиха един грамаден камък настрана и почнаха да копаят. От едната страна се натрупа пръст, от другата — голямо количество сребро и злато. Джота разтовари кутиите от конете и изсипа и тяхното съдържание, което, както бе заподозрян Йори, се състоеше от изчезналите от светилището Мицумине съкровища. Прибавена към по-раншната, плячката общо трябваше да възлиза по стойност на много хиляди рио.
Скъпоценният метал бе насипан в прости сламени чували и натоварен на три коня. Празните лакирани кутии заедно с останалите изпълнили своето предназначение предмети бяха хвърлени в трапа. След като земята бе отново подравнена, камъкът се върна на първоначалното си място.
— Това май е достатъчно — заяви Дайдзо. — Време е за една лула.
Седна до бора и извади лулата си. Останалите си изтупаха дрехите и дойдоха при него.
През четирите години на своето така наречено поклонничество Дайдзо много старателно кръстоса цялата равнина Канто. Малко бяха храмовете и светилищата без плочка, която да свидетелства за неговата щедрост, размерите на която бяха добре познати. Обаче странно защо, никой не се бе сетил да попита как се е сдобил с всичките тези пари.
Дайдзо, Джотаро и тримата мъже от Кисо в продължение на около час седяха в кръг и обсъждаха бъдещите си планове. Нямаше съмнение, че сега за Дайдзо е опасно да се връща в Едо, но някой от тях трябваше да иде там. В склада в Шибаура има злато за прибиране и документи за изгаряне. Трябва да направят нещо и с Акеми.
Точно преди слънцето да се покаже, Дайдзо и тримата непознати потеглиха по главния път Кошу към Кисо. Джотаро пеш тръгна в обратната посока.
Звездите, в които бе вперил поглед Йори, не даваха отговор на неговия въпрос: „Кого да последвам?“
Под прозрачно синьото есенно небе ярките лъчи на следобедното слънце като че направо попиваха в Джотаровата кожа. С глава, изпълнена с мисли за неговото място в настъпващото ново време, той крачеше през равнината Мусашино, сякаш тя е негова.
Хвърли някак тревожен поглед назад. „Още е тук“, помисли си. Като сметна, че момчето може би иска да поговорят, той вече на два пъти се спираше, но малкият така и не направи опит да се изравни с него.
Решил най-сетне да разбере какво става, Джотаро си избра един гъсталак и се скри в него.
Щом стигна онова място на пътя, където бе видял Джотаро, Йори разтревожен почна да се оглежда.
Изведнъж онзи се изправи и извика:
— Хей ти, дребосък!
Йори шумно си пое дъх, но бързо се съвзе. Разбрал, че не може да се измъкне, той тръгна напред и нехайно попита:
— Какво искате?
— Ти ме следеше, нали така?
— Ъ-ъ. — Йори невинно поклати глава. — Тръгнал съм за Джунизо Накано.
— Лъжеш! Следеше ме.
— Не разбирам за какво говорите. — Йори понечи да побегне, но Джотаро го улови отзад за кимоното.
— Признавай!
— Но… аз… нищо не знам.
— Лъжец! — ядоса се Джотаро и го стисна по-здраво. — Някой те е пратил след мен. Ти си шпионин!
— Пък ти — ти си мръсен крадец!
— Какво? — извика Джотаро, с лице почти допряно до това на Йори.
Момчето се приведе почти до земята, откопчи се и се понесе в бягство.
За миг Джотаро се поколеба и после се стрелна подире му.
От едната страна на пътя Йори забеляза пръснати като стършелови гнезда сламени покриви. Претича през едно поле с червеникава есенна трева, разбутвайки няколко прашни къртичини.