— Помощ! Помощ! Крадец! — викаше.
Селцето, в което влезе, се обитаваше от семейства, които се грижеха да се борят с полските пожари. Йори дочу ковашки чук. Хората тичешком излязоха от тъмните обори и къщите, където да се сушат висяха мандарини. Йори размаха ръце и на пресекулки обясни:
— Мъжът с шарената кърпа… дето ме гони… е крадец. Хванете го. Моля ви!… О, о! Ето го иде.
Селяните стреснати се огледаха и някои уплашени спряха погледи на страховития момък, но за изненадана на Йори дори не се помръднаха да уловят Джотаро.
— Той е крадец! Открадна от храма!
Спря се посред селото, осъзнал, че единственото, което нарушава спокойствието тук, е неговото викане. После пак си плю на петите, докато намери място, където да се скрие и да си поеме дъх.
Джотаро предпазливо забави крачка. Селяните мълчаливо го гледаха. Със сигурност не приличаше нито на разбойник, нито на злосторник — ронин. Всъщност, изглеждаше много благонадежден момък, неспособен на какво да е престъпление.
Възмутен, че селяните — големи хора! — не искат да се справят с един крадец, Йори реши бързо да се върне в Накано, където поне може да разкаже за случилото се на познати.
Излезе от пътя и се спусна през равнината. Щом успя да различи горичката зад дома, разбра, че дотам остава само четвърт час. Изпълнен с облекчение, премина от бърз ход в бяг.
Внезапно видя изпречил се на пътя му човек с протегнати настрани ръце.
Не му остана време да разбере как Джотаро го е изпреварил, но тук вече се почувства по-сигурен. Отскочи и изтегли сабята си.
— Копеле! — изкрещя.
Джотаро се спусна с голи ръце напред и улови Йори за яката, обаче момчето се изскубна и бързо се дръпна на десет лакътя встрани от него.
— Кучи син — промърмори Джотаро, като усети по дясната му ръка да се стича топла кръв от един дълъг два пръста прорез.
Йори зае бойна стойка и се съсредоточи върху урока, който толкова пъти бяха повтаряли с Мусаши. Очите… очите… очите… Със сила, събрана в светлите му зеници, сякаш цялото негово същество се превърна в две огнени очи.
Надвит от този поглед, Джотаро на свой ред изтегли сабята си.
— Ще трябва да те убия — изръмжа.
Йори, набрал нова смелост от удара, който бе нанесъл, се впусна напред в нападението, което винаги прилагаше срещу Мусаши.
Джотаро почна да се замисля. Отначало не повярва, че Йори може да си служи със сабята, но сега вложи в двубоя цялата си сила. Заради другарите си трябва да се освободи от това досадно дете. Не забелязал сякаш нападението на Йори, той замахна напред яростно, но безуспешно.
След като отби няколко удара, Йори се обърна назад, затича се, спря и отново се спусна в нападение. Щом Джотаро му отвърна с удар, отново отстъпи, насърчен от това, че хитрината му явно действа. Привличаше противника все по-близо до дърветата.
Джотаро се спря да си поеме дъх, огледа се в тъмната горичка и извика:
— Къде си, копеленце тъпо? — В отговор дойде само дъжд от кора и листа. Джотаро вдигна глава и кресна: — Виждам те — макар през короните на дърветата да не успяваше да види друго освен две звезди.
Джотаро тръгна да се катери в посока към шумоленето, което Йори предизвикваше със своето пълзене по един клон. Оттам за жалост изход нямаше.
— Сега ми падна. Отказвай се, освен ако не могат да ти пораснат крила. Иначе си мъртъв.
Внезапно Йори се върна назад към чатала между два клона. Джотаро се катереше бавно и внимателно. Щом посегна да улови момчето, то отново се премести на един от клоните. Джотаро изръмжа, хвана се с две ръце за него и понечи да се издърпа нагоре, с което даде на Йори чаканата възможност. Сабята с гръмък пукот удари клона, за който се беше уловил. Този се счупи и Джотаро се строполи на земята.
— Е, как ти се видя това, крадецо? — злорадстваше Йори.
Ударът бе смекчен от по-долните клони и Джотаро не беше сериозно ранен, като се изключи засегнатата му гордост. Изруга и пак тръгна нагоре по дървото, този път с бързината на леопард. Щом отново се озова в краката на Йори, този размаха сабята си напред-назад, за да му попречи да се приближи повече.
Докато стояха така, неспособни да помръднат, до ушите им достигна жалостивата свирня на шакухачи. За миг и двамата спряха и се заслушаха.
После Джотаро реши да се опита да разубеди своя противник.
— Добре — каза, — ти се би по-добре, отколкото очаквах. Възхищавам ти се за това. Ако ми кажеш кой ти е казал да ме проследиш, ще те оставя да си тръгнеш.
— Признай, че си бит!
— Ти луд ли си?
— Може да не съм много голям, но аз съм Мисава Йори, единствен ученик на Миямото Мусаши. Да моля за милост ще е обида към името на учителя ми. Предай се!