— Трябва да кажа, с хубава сган си се забъркал. Небето да им е на помощ. Те не разбират накъде се върти светът. Добре е, че ми каза, преди да е станало по-лошо. — Пъхна ръка в кимоното си и за изненада извади оттам две златни монети, които подаде на Джотаро. — Най-добре колкото можеш по-бързо да се махаш. Най-малкото забавяне може да донесе нещастие не само на теб, но и на баща ти и на твоя учител. Иди колкото се може по-надалеч, но не се доближавай до главния път Кошу или до Накасендо. Днес до пладне ще са почнали строго да проверяват всички пътници.
— Какво ще стане със сенсей? Не мога да си тръгна и да го оставя на такова място.
— Остави това на мен. След година-две, щом нещата се поуспокоят, може да идеш да го видиш и да се извиниш. Едва тогава ще кажа някоя добра дума за теб.
— Довиждане.
— Само минута.
— Да?
— Иди първо в Едо. В Адзабу има един дзен-храм, казва се Шоджуан. Баща ти вече трябва да е там. Вземи този печат, който ми дадоха в Дайтокуджи. Там ще познаят, че е мой. Накарай да дадат на теб и на баща ти монашески шапки и одежди, заедно с необходимите препоръки. После ще можете да пътувате незабелязани.
— Защо трябва да се правя на свещеник?
— Няма ли край твоето простодушие? Ти, млади ми и глупави приятелю, си част от заговор с цел убийството на шогуна и подпалването на Иеясувата крепост в Суруга. Искате да хвърлите в безпорядък цялата област Канто и да свалите властта. Накратко, ти си изменник. Хванат ли те, задължителното наказание е смърт чрез обесване.
Устата на Джотаро зина.
— Сега върви.
— Може ли да ви питам нещо? Защо трябва хора, които искат да свалят рода Токугава, да бъдат смятани за изменници? Защо не са изменници онези, които свалиха рода Тойотоми и завладяха страната?
— Не питай мен — отвърна с хладен поглед Такуан.
Нарът
По-късно същия ден Такуан и Йори пристигнаха в дома на господаря Ходжо Уджикацу в Ушигоме. Един млад прислужник, застанал на вратата, отиде да извести за идването на Такуан и след няколко минути излезе Шиндзо.
— Баща ми е в крепостта Едо — обясни той. — Няма ли да влезете да го почакате?
— В крепостта ли? — попита Такуан. — Тогава да вървя и аз, понеже бездруго бях тръгнал натам. Ще възразите ли да оставя Йори тук при вас?
— Ни най-малко — отвърна с усмивка Шиндзо и хвърли бърз поглед към момчето. — Да ви поръчам ли паланкин?
— По възможност.
Лакираният паланкин едва се бе изгубил от погледа и Йори вече бе в конюшните, където оглеждаше един по един добре охранените дорести и сивкави коне на господаря Уджикацу. Особено го възхищаваха главите им, които сметна за много по-аристократични от онези на познатите му досега полски коне. Зачуди го обаче нещо друго — как може военното съсловие да си позволява да държи в бездействие такъв голям брой коне, вместо да ги изкара да работят по нивите?
Тъкмо започваше да си представя излизащи в сражение конници и силният глас на Шиндзо го извади от унеса. Обърна поглед към къщата в очакване да му се скарат, но видя, че причинителка на Шиндзовия гняв е една слаба старица с тояжка и упорито навъсено лице.
— Да се преструва, че го няма ли?! — кресна Шиндзо. — Че защо баща ми да се опитва да лъже стара вещица, която даже не познава?
— Ама сте се ядосал! — възкликна язвително Осуги. — Допускам, че сте син на негово височество. Знаете ли колко пъти съм идвала тук и съм опитвала да се срещна с баща ви? Немалко, мога да ви кажа — и всеки път ми казват, че го няма.
Малко сепнат, Шиндзо отвърна:
— Няма нищо общо колко пъти сте идвала. Моят баща не обича да приема посетители. Щом не иска да се срещне с вас, защо продължавате да идвате?
Необезсърчена, Осуги се изкиска:
— Не искал да приема посетители! Защо тогава въобще живее сред хора?
Тя се озъби.
На Шиндзо му мина през ума да й прати някоя обида и да я накара да чуе звъна от изтеглянето на сабята му, но той не желаеше такава грозна проява на раздразнителност, а и не бе сигурен, че ще подейства.
— Баща ми не е тук — каза той със сдържан глас. — Защо не седнете и не ми разкажете за какво става дума?
— Е, мисля, че ще приема любезното ви предложение. Дълго ходих и краката ми се умориха. — Тя седна в края на стъпалото и се зае да разтрива коленете си. — Като ми заговорихте така кротко, млади човече, се засрамих, че повиших преди малко така глас. Сега, ще искам да предадете каквото кажа на баща ви, щом се върне.
— С радост ще направя това за вас.
— Идвам да му разкажа за Миямото Мусаши.
Озадачен, Шиндзо попита:
— Да не би нещо да е станало с Мусаши?
— Не, искам баща ви да разбере що за човек е той. Когато беше на седемнайсет, Мусаши отиде при Секигахара и се би срещу рода Токугава. Срещу рода Токугава, чувате ли? Отгоре на това в Мимасака той извърши толкова злини, че никой и една добра дума не можеше да каже за него. Уби сума хора и сега от години бяга от мен, понеже се опитвам заслужено да му отмъстя. Мусаши е зъл негодник и при това — опасен!