— Да… да… глупак бях.
— За кого всъщност взе ти този Дайдзо?
— Не знам.
— Истинското му име е Мидзогучи Шинано. Бил е служител на Отани Йошицугу, който е близък приятел на Ишида Мицунари. Мицунари, както си спомняш, беше един от загубилите при Секигахара.
— Н-но — задави се Матахачи, — той е един от воините, които шогунът се опитва да издири ли?
— Какво друго може да се очаква от човек, готов да убие шогуна? Глупостта ти е направо страшна.
— Той не ми каза това. Каза просто, че мразел рода Токугава. Смятал, че за страната ще е по-добре, ако на власт са Тойотоми. Говореше за дело от обща полза.
— И ти не си направи труда да се запиташ кой е той в действителност, а? Без дори веднъж да употребиш главата си, направо се захвана да си копаеш сам гроба. Смелост като твоята плаши, Матахачи.
— Какво да правя сега?
— Да правиш ли?
— Моля ви, Такуан, моля ви, помогнете ми!
— Пусни ме.
— Обаче… обаче аз всъщност не използвах пушката. Даже не я намерих!
— Естествено, че не си. Не си пристигнал навреме. Стига Джотаро, когото Дайдзо също е измамил да стане част от този пъклен заговор, да бе стигнал Едо в уреченото време, мускетът наистина можеше да е заровен под онова дърво.
— Джотаро ли? Ще рече момчето, което…
— Остави това. То не те засяга. Засяга те измяната, в която си се провинил и която не може да бъде простена нито от властта, нито от боговете и Буда. Може направо да спреш да мислиш за спасението си.
— Няма ли някакъв начин?…
— Със сигурност не!
— Имайте милост — прорида Матахачи и се улови за ръкава на Такуан.
Този стана и го изрита настрана от себе си.
— Безумец! — кресна с глас, който заплаши да отнесе покрива от навеса.
Яростта на погледа му бе неописуема — Буда, който отказва да даде подкрепа, ужасяващ Буда, който няма желание да спаси дори каещите се.
За миг-два Матахачи успя да издържи на този поглед. После главата му клюмна в примирение и тялото му се разкъса от ридания.
Такуан взе бръснача от купа с дърва и леко докосна с него главата на Матахачи.
— След като бездруго ще умреш, може поне да умреш с вид на следовник на Буда. От приятелски чувства ще ти помогна да сториш това. Затвори очи и седни спокойно с кръстосани крака. Чертата между живота и смъртта не е по-дебела от клепача. В смъртта няма нищо страшно, нищо, за което човек да плаче. Не плачи, дете, не плачи. Такуан ще те подготви за края ти.
Стаята, където се събираше шогунският Старейшински съвет, за да обсъди държавните въпроси, бе отделена от останалите части на крепостта Едо. Тайното помещение бе изцяло скрито зад други стаи и широки коридори. Всеки път, когато се наложеше да получат някоя заповед на шогуна, съветниците или отиваха в неговата зала за приеми, или пращаха писмена молба в лакирана кутия. Бележки и отговори за тях се разменяха необичайно често. Такуан и господарят Ходжо на няколко пъти бяха допускани в стаята и често бяха оставали там за целодневни разисквания.
Този ден по изключение в друга, по-малко потайна, но не по-слабо охранявана стая съветниците чуха доклада на изпроводения в Кисо пратеник.
Той съобщи, че макар да нямало бавене по заповедта за задържане на Дайдзо, след като затворил кантората си в Нарай този успял да избяга, като взел със себе си всички свои близки. След обиск били открити значително количество боеприпаси и оръжие, заедно с няколко избягнали унищожението книжа. Те включвали писма до и от поддръжниците на рода Тойотоми в Осака. Пратеникът уредил доказателствата да бъдат пратени в шогунската столица и после сам тръгнал с бърз кон към Едо.
Съветниците се почувстваха като рибари, хвърлили голяма мрежа и уловили само една малка рибка.
Още на следващия ден един от служителите на господаря Сакай, който бе член на Старейшинския съвет, донесе известие от друг вид: „В съгласие със заповедите на Ваше височество Миямото Мусаши е освободен от затвора. Предаден е на един човек на име Мусо Гоносуке, комуто подробно обяснихме как се е стигнало до недоразумението.“
Господарят Сакай побърза да съобщи това на Такуан, който бегло отвърна:
— Много великодушно от ваша страна.
— Моля ви, предайте на вашия приятел Мусаши да не мисли много лошо за нас — допълни извинително господарят, почувствал се неловко от грешката, станала в земите под негово управление.
Един от въпросите, който се реши най-бързо, бе този със съучастниците на Дайдзо в Едо. Подчинени на градския наместник стражари обкръжиха заложната къща в Шибаура и без бавене иззеха всичко — както имуществото, така и тайни книжа. Злополучната Акеми бе задържана под стража, макар да бе в пълно неведение относно коварните замисли на своя покровител.