Пред Приемната зала имаше покрит с чакъл вътрешен двор и на един висок стълб — надпис „Слезте от седлото“. Докато Мусаши изпълняваше указанието, напред излязоха някакъв служител и един от конярите.
— Казвам се Миямото Мусаши — обяви той с тържествен глас. — Идвам в отговор на вчерашното повикване от страна на Старейшинския съвет. Ще мога ли да помоля да ме представите на служителя, който отговаря за чакането?
Както се очакваше, бе дошъл сам. Един друг служител дойде и го придружи до стаята, където чакат гостите. Посъветваха го да остане там, „докато отвътре кажат“.
Помещението бе голямо, с площ повече от двадесет рогозки. Известно бе като „Орхидеената стая“, заради рисунките на птици и пролетни орхидеи по стените и вратата. Не след дълго влезе прислужник с чай и сладкиши, но в течение почти на половин ден това остана единственият досег на Мусаши с друг човек. Птичките по стената не запяваха, орхидеите не изпускаха аромат. Мусаши почна да се прозява.
Предположи, че червендалестият, белокос мъж, който се появи накрая, е някой от върховните служители. На младини навярно е бил изтъкнат воин.
— Нали вие сте Мусаши? — попита бегло господарят Сакай Тадакацу, докато сядаше. — Простете, че ви накарах толкова дълго да чакате.
Макар да беше господар на Кавагое и познат на всички даймио, в крепостта на шогуна той бе просто още един от служителите, комуто слугуваше само един самурай. По държанието му личеше, че не държи на пищност и тържественост.
Мусаши се поклони доземи и като остана в това положение, с възможно най-официални думи заяви:
— Името ми е Миямото Мусаши. Ронин съм от Мимасака, син на Мунисай, който е потомък на семейство Шимен. Дойдох при крепостната порта в съгласие с желанието на шогуна, изразено в пратеното ми повикване.
Тадакацу кимна неколкократно с леко поклащане на двойната си брадичка.
— Много съм ви благодарен за труда — каза, но после с извинителен тон продължи: — Що се отнася до назначаването ви на държавна длъжност, за която бяхте препоръчан от свещеника Такуан Сохо и господаря на Ава, Ходжо, тази вечер в плановете на шогуна настъпи внезапна промяна. Вследствие на това няма да бъдете приет на служба при него. Тъй като няколко от нас останаха недоволни от това решение, днес Старейшинският съвет отново се занима с въпроса. Всъщност, допреди малко обсъждахме това. Отново отнесохме въпроса до шогуна. Със съжаление трябва да кажа, че не сме в състояние да променим неговото последно решение.
В погледа му имаше съчувствие и за миг сякаш се опитваше да намери думи на утешение.
— В нашия преходен свят — продължи, — такива неща постоянно се случват. Не бива да се оставяте онова, което хората говорят, да ви дразни. Когато се отнася до държавни назначения, трудно може да се каже дали човек е имал щастие или не.
— Да, господине — отвърна Мусаши, все така застинал в поклон.
Думите на Тадакацу бяха като музика за ушите му. Признателност се надигна от дъното на душата му и заля цялото му тяло.
— Решението ми е ясно, господине. Благодарен съм ви.
Думите дойдоха като от само себе си. Мусаши не се грижеше за обноските, нито пък искаше да бъде ироничен. Почувства, че по-висше от шогуна същество му е възложило сега много по-висока длъжност от тази да бъде придворен учител. Боговете са проявили снизходителност към него.
„Добре приема всичко това“, помисли си Тадакацу, докато доста изкосо се взираше в Мусаши. На глас каза:
— Може би ви се натрапвам с този въпрос, но казаха ми, че имате необичайни за един самурай художествени занимания. Бих искал да покажа на шогуна някой образец от вашата работа. Не си заслужава да се дава отговор на злостната мълва на простолюдието. Струва ми се, за един благороден самурай по-достойно ще е да застане над брътвежа на тълпата и така без думи да даде свидетелство за чистотата на сърцето си. Не смятате ли, че една творба на изкуството ще е добра за тази цел?
Докато Мусаши още разсъждаваше над смисъла на казаното, Тадакацу завърши:
— Надявам се да се видим отново — и излезе от стаята.
Мусаши вдигна глава и остана да седи с изправен гръб. Няколко минути минаха, докато осмисли думите на господаря. Ненужно е значи да дава отговор на клеветите и мълвата, но трябва да даде свидетелство за характер. Успее ли да направи това, неговата чест ще остане неопетнена и препоръчалите го мъже няма да понесат загуби за своята.
Погледът му падна върху някакъв шестделен параван в ъгъла на стаята. Повика един самурай от стражата, обясни, че господарят Сакай го е помолил да нарисува нещо и поиска средства, с които да изпълни молбата му — четки, доброкачествено мастило, малко отлежал цинобър и малко синя боя.