Макар Шиндзо и Уджикацу да останаха дълбоко трогнати от вниманието на Мусаши, вторият каза:
— Той много държи да не се натрапва, но аз бих искал да го видя. Такуан, ако пратим да го повикат, съмнявам се, че ще дойде, затова дайте да отидем ние при него.
Стана, готов веднага да тръгне.
— Бихте ли могли да почакате малко, господине? — попита Гоносуке. — Искам да дойда с вас, но Мусаши ме помоли да дам нещо на Йори. Ще може ли да накарате да го доведат?
Щом влезе, Йори попита:
— Търсили ли сте ме?
Очите му веднага се спряха на кесията в ръката на Гоносуке.
— Мусаши каза добре да се грижиш за това — обясни този, — понеже това ти е единственият спомен, който имаш от баща си.
После допълни, че двамата ще са заедно, докато Мусаши се върне.
Йори не успя да скрие разочарованието си, но тъй като не искаше да се показва слаб, колебливо кимна.
В отговор на запитванията на Такуан той разказа всичко, което знаеше за родителите си. Когато въпросите се изчерпаха, добави:
— Единственото, което никога не съм разбрал, е какво е станало със сестра ми. Моят баща не говореше много за нея, а майка ми умря, без да ми каже нищо, което да съм запомнил. Не знам къде живее тя и дали въобще е жива.
Такуан сложи кесията на коляното си и извади от нея някакъв измачкан лист. Както четеше загадъчното послание, оставено от бащата на Йори, веждите му се стрелнаха нагоре от изненада. Впери поглед в Йори и каза:
— Това ми говори нещо за сестра ти.
— И аз така подозирах, но нито аз, нито свещеникът в Токуганджи разбрахме нещо.
Такуан прескочи първата част и почна да чете на глас:
Понеже бях решил по-скоро да умра от глад, вместо да служа на втори господар, моята съпруга и аз дълги години странствахме и живяхме в най-скромни условия. Една година се наложи да изоставим нашата дъщеря в един храм в централните области. Сложихме в пелените й един „небесен звук“ и оставихме бъдещето й на прага на състраданието. После тръгнахме за друга област. По-късно се сдобих с моя селски дом в полята на Шимоза. Спомняхме си за станалото, но мястото бе много отдалечено, а и нямахме никаква вест оттам, затова сметнахме, че от полза на момичето ще е да не се опитваме да я намерим. По тази причина оставих нещата така. Колко жестоки могат да бъдат родителите! Укор за мен са думите на Минамото но Санетомо:
Нека моите предци се смилят над мен за това, че отказах да опетня самурайската си чест, като постъпя при втори господар. Ти си мой син. Колкото и да жадуваш за успехи, не вкусвай недостойно получено просо.
Щом върна листа в кесията, Такуан каза:
— Ще можеш да видиш сестра си. Аз я познавам от младини. Мусаши също я познава. Ела с нас, Йори.
Не даде никакво обяснение какво иска да каже, нито пък спомена Оцу или „небесния звук“, в който позна нейната флейта.
Всички тръгнаха заедно и се забързаха към хижата, където пристигнаха малко след като я бяха докоснали първите лъчи на изгряващото слънце. Вътре бе пусто. В края на равнината се вдигаше едно бяло облаче.
Книга седма
Съвършена светлина
Избягалият вол
Сянката на сливовия клон, която бледото слънце хвърляше върху бялата варосана стена, имаше сдържаната хубост на едноцветна мастилена рисунка. В Коягю беше ранна и спокойна пролет и клоните на сливовите дървета като че махаха на юг към славеите, които скоро щяха да долетят на ято в долината.
За разлика от птиците, шугийоша, които се представяха при крепостните порти, не признаваха сезони. Те постоянно прииждаха с желанието или да се посъветват със Секишусай, или да опитат срещу него силите си. Молбите се различаваха слабо: „Моля само за една среща“; „Умолявам ви, пуснете ме да го видя“; „Аз съм единственият истински ученик на този-и-този, който преподава еди-къде-си.“ От десет години насам пазачите даваха един и същ отговор — поради напредналата си възраст господарят им не може да приеме никого. Малко бойци със сабя или бъдещи такива се задоволяваха с това. Някои ги обсипваха с поучения за значенията на истинския път и как не би трябвало да се прави разлика между млади и стари, богати и бедни, начинаещия и майстора. Други просто се молеха, докато имаше и такива, които се втурваха да предлагат подкупи. Мнозина си тръгваха, мърморейки сърдити клетви.
Ако бе станала известна истината, а именно, че Секишусай в края на отминалата година премина отвъд, нещата щяха да станат значително по-прости. Беше решено обаче, че понеже до четвъртия месец Муненори не може да се измъкне от Едо, смъртта трябва да бъде пазена в тайна, докато погребалната церемония бъде изпълнена. Един от шепата хора извън крепостта, които бяха посветени в обстоятелствата, сега седеше в стаята за гости и твърде настоятелно молеше да се види с Хього.