Това беше Иншун, възрастният игумен на Ходзоин, който по време на старческото слабоумие на Иней и след неговата смърт поддържаше името на храма като средище на бойните изкуства. Много дори вярваха, че е увеличил славата му. Направил бе всичко възможно да поддържа близките връзки между храма и Коягю, които съществуваха още от дните на Иней и Секишусай. Искал да види Хього, казваше той, защото трябвало да си поговорят нещо за бойните изкуства. Сукекуро знаеше какво действително иска той — двубой с човека, когото неговият дядо тайно смяташе за по-добър боец както от себе си, така и от Муненори. Хього, разбира се, не би взел участие в подобна среща, тъй като мислеше, че тя няма да бъде от полза за никоя от страните, следователно е безсмислена.
Сукекуро увери Иншун, че са изпратили съобщение.
— Сигурен съм, че Хього ще дойде да ви поздрави, в случай, че се чувства по-добре.
— Значи искате да кажете, че все така е настинал?
— Е, изглежда, че той още не може да се оправи.
— Не знаех, че здравето му е толкова крехко.
— О, в действителност не е, но вие знаете, че той от известно време е в Едо и не може да привикне към тези студени планински зими.
Докато двамата мъже си говореха, в най-вътрешната градина някакъв млад прислужник викаше по име Оцу. Отвори се шоджи и тя се появи от една от къщичките, влачейки след себе си тънка лента от тамянов дим. Бе все още в траур, повече от сто дни след смъртта на Секишусай, и лицето й бе бяло като крушов цвят.
— Къде бяхте? Търсих навсякъде — запита момчето.
— Бях в параклиса на Буда.
— Хього ви вика.
Когато тя влезе в стаята на Хього, той каза:
— А, Оцу, благодаря ви, че дойдохте. Бих искал да посрещнете един посетител вместо мен.
— Е, разбира се.
— Той е от доста време тук. Сукекуро отиде да му прави компания, но той вече сигурно достатъчно се е изтощил да слуша за Изкуството на войната.
— Игуменът на Ходзоин?
— А-ха.
Оцу се усмихна слабо, поклони се и напусна стаята.
Междувременно Иншун не особено деликатно бе почнал да подпитва Сукекуро относно миналото и нрава на Хього.
— Казвали са ми, че когато Като Кийомаса му предложил служба, Секишусай отказал да се съгласи, докато Кийомаса не приел едно необичайно условие.
— Наистина ли? Не си спомням някога да съм чувал за подобно нещо.
— Според Иней, Секишусай казал на Кийомаса, че тъй като Хього е изключително избухлив, господарят ще трябва да обещае предварително, че ако Хього извърши някакво тежко провинение, първите три пъти ще бъде извинен. Секишусай беше известен с това, че не прощаваше прибързаността и необмислените постъпки. Трябва да е имал твърде особено отношение към Хього.
Това дойде толкова изненадващо, че Сукекуро все още се чудеше какво да каже, когато Оцу влезе. Тя се усмихна на игумена и каза:
— Колко е приятно да ви видя отново. За съжаление Хього е зает с писането на донесение, което незабавно да изпрати в Едо, но ме помоли да предам неговите извинения за това, че този път не е в състояние да ви види.
Тя бързо поднесе чай и сладки на Иншун и двамата млади монаси, които го придружаваха.
Игуменът изглеждаше разочарован, въпреки че учтиво не обърна внимание на противоречието между извинението на Сукекуро и това на Оцу.
— Съжалявам да чуя това. Имах важна новина за него.
— Ще се радвам да я предам — каза Сукекуро, — и вие може да сте спокоен, че само ушите на Хього ще я чуят.
— О, сигурен съм в това — отвърна старият свещеник. — Просто исках лично да предупредя Хього.
След това Иншун преразказа един слух, който бил чул, за някакъв самурай от крепостта Уено в областта Ига. Граничната линия между Коягю и земите на крепостта минаваше през една рядко населена местност на около час път източно и откакто Иеясу я иззе от християнския даймио Цуцуи Садацугу и я предаде на Тодо Такатора, много неща се бяха променили. След като се настани миналата година, Такатора поднови крепостта, преразгледа данъчното облагане, подобри напоителните съоръжения и предприе редица други мерки да укрепи владението си. Всичко това бе общоизвестно. Това, за което Иншун бе доловил намеци, бе че Такатора е почнал подготовка да разшири земите си, като изтика назад граничната линия.