— Чужденец ли сте? — попита той, без да има нужда.
— Да — отвърна другият, като отново се поклони.
— Чакайте за миг.
Нанкобо видя ясно две неща — техниката на непознатия сигурно е по-добра от тази на свещениците и той, Нанкобо, в крайна сметка не може да спечели. Малко, но достатъчно способни бойци от разбитите при Секигахара още обикаляха, предрешени като пътуващи монаси. Нямаше никакъв начин да се познае кой бе този човек.
— Не мога да се бия с външен човек — каза той и поклати глава.
— Аз току-що попитах за правилата и ми бе казано, че всичко е наред.
— За другите може да е приемливо, но аз предпочитам да не се бия с непознати. Когато се бия, моята цел не е да победя противника си. Това е религиозна дейност, чрез която с помощта на копието овладявам душата си.
— Разбирам — каза монахът и леко се засмя.
За миг изглеждаше, че иска да добави още нещо, но се поколеба. След като помисли още малко, той се оттегли от кръга, върна сабята и изчезна.
Пренебрегвайки шепота, че било страхливост от негова страна да се откаже, Нанкобо избра този миг да си тръгне. Следван от двама-трима ученици, той се отдалечи гордо като победоносен военачалник.
— Какво ти казах? — обади се Хього.
— Съвсем прав беше.
— Този без съмнение е от мъжете, които се крият в планината Кудо. Смени бялото расо и кърпата с шлем и броня и ще откриеш, че гледаш някой от големите бойци със сабя отпреди няколко години.
Щом тълпата оредя, Сукекуро започна да се оглежда за Ушиносуке. Не го намери. По знак на Йори той се беше измъкнал към пагодата, където двамата сега стояха и се гледаха страшно.
— Не ме вини, ако те убия — каза Йори.
— Големи приказки — отвърна Ушиносуке и вдигна една пръчка, която да използва като оръжие.
Хванал високо сабята, Йори се спусна в нападение. Ушиносуке отскочи назад. Сметнал това за проява на страх, Йори се втурна право насреща му. Ушиносуке скочи над него и го ритна отстрани в главата. Йори вдигна ръка и се строполи на земята. Съвзе се обаче бързо и почти веднага бе отново на крака. Двете момчета застанаха едно срещу друго с вдигнати оръжия.
Забравяйки какво го бяха учили Мусаши и Гоносуке, Йори се втурна със затворени очи. Ушиносуке се изви леко на една страна и го повали с удар на тоягата си.
Йори лежеше по корем, стенейки, все още със сабя в ръката.
— Ха! Аз спечелих — извика Ушиносуке.
После, като забеляза, че Йори въобще не се мърда, той се уплаши и побягна.
— Не, не си! — изрева Гоносуке и дългата му четири лакти тояга удари Ушиносуке по бедрото.
Ушиносуке падна с вик на болка, но само като погледна Гоносуке, се вдигна на крака и отскочи като заек, единствено да се сблъска със Сукекуро.
— Ушиносуке, какво става тук?
Ушиносуке бързо се скри зад него, оставяйки самурая лице в лице с Гоносуке. За миг изглеждаше, че сблъсъкът е неизбежен. Ръката на Сукекуро се спусна към неговата сабя; Гоносуке хвана по-здраво тоягата си.
— Бихте ли имали нещо против да ми кажете — запита Сукекуро, — защо преследвате едно дете, все едно искате да го убиете?
— Преди да ви отговоря, нека аз попитам нещо — видяхте ли как той повали това момче?
— То с вас ли е?
— Да. Този тук от вашите слуги ли е?
— Почти. — Гледайки строго Ушиносуке, Сукекуро попита: — Защо удари момчето и побягна? Кажи сега истината.
Преди още Ушиносуке да успее да си отвори устата, Йори повдигна глава и извика:
— Това беше двубой — Изправи се мъчително до седящо положение и добави: — Уговорихме двубой и аз загубих.
— Вие двамата отправихте ли си предизвикателство според правилата и споразумяхте ли се как да го проведете? — запита Гоносуке. В очите му, докато оглеждаше единия и другия, имаше следа от изненада.
Ушиносуке, силно притеснен, каза:
— Не знаех, че това е неговата рогозка, когато я взех.
Двамата мъже се усмихнаха един другиму, наясно, че ако не бяха проявили сдържаност, една съвсем проста детска разправия можеше да завърши с кръвопролитие.
— Много съжалявам за това — извини се Сукекуро.
— Също и аз. Надявам се да ми простите.
— Оставете това. Моят господар ни чака, така че мисля, че е по-добре ние да тръгваме.
Излязоха засмени от вратата — Гоносуке и Йори наляво, Сукекуро и Ушиносуке надясно.
После Гоносуке се обърна и каза:
— Може ли да ви попитам нещо? Ако тръгнем направо по този път, той ще ни отведе ли до крепостта Коягю?
Сукекуро отиде до Гоносуке и след няколко минути, когато Хього се присъедини към тях, му каза кои са пътниците и защо са тук.
Хього съчувствено отбеляза:
— Това е твърде лошо. Само да бяхте дошли три седмици по-рано, преди Оцу да тръгне при Мусаши в Едо.