Йори бързо премина разстоянието между канцелариите и складовите помещения. Погледна нагоре и попита:
— Вие викали ли сте ме?
— Викали ли сте ме, господине!
— Добре.
— Добре, господине!
— Да, господине.
— Нямаш ли уши! Защо не ми отговори?
— Чух да казвате „Йо“, но това не можеше да бъде за мен. Името ми е Йори… господине.
— Йо е достатъчно. И още нещо. Казах ти предния ден да спреш да носиш тази сабя.
— Да, господине.
— Дай ми я.
Йори се поколеба за миг и каза:
— Това е спомен от баща ми. Не мога да се разделя с него.
— Нахален дребосък! Дай ми я.
— Аз бездруго не искам да бъда търговец.
— Ако не бяха търговците, хората нямаше да могат да живеят — каза натъртено Сахей. — Кой ще носи стока от чужди страни? Нобунага и Хидейоши са велики мъже, но те не биха могли да построят всички тези крепости — Адзучи, Юракудай, Фушими — без помощта на търговците. Само погледни хората тук в Сакай — Намбан, Рудзон, Фукиен, Амои. Всичките въртят огромна търговия.
— Знам това.
— Откъде би могъл да знаеш?
— Всеки може да види големите тъкачници в Аямачи, Кинумачи и Нишикимачи, а домът на Рудзон на хълма прилича на крепост. Има цели редици складове и разкошни къщи, собственост на богати търговци. А това място… добре, знам, че госпожата и Оцуру са горди с него, но то не струва нищо в сравнение с тях.
— Ах, ти куче синче!
Сахей едва се бе показал от вратата, когато Йори захвърли метлата и избяга. Управителят извика няколко работници от пристана и им заповяда да го хванат.
Когато Йори бе довлечен обратно, Сахей беше бесен.
— Какво да направя с момче като това? Все отвръща и се подиграва с всички ни. Сега добре го накажете.
Връщайки се в канцеларията, добави:
— Вземете му тази сабя.
Махнаха дразнещото оръжие и вързаха ръцете на Йори отзад. След като прикрепиха въжето към една голяма бала товар, Йори заприлича на маймунка на верижка.
— Постой малко тук — каза ухилен един от мъжете. — Нека хората се позабавляват с теб.
Другите се изкикотиха силно и се върнаха към работата си.
Нямаше нищо друго, което Йори да мрази толкова. Колко често Мусаши и Гоносуке го бяха съветвали да не върши неща, от които после ще се срамува.
Първо опита с молби, след това обеща да поправи държанието си. Когато и това се оказа безрезултатно, премина към обиди.
— Управителят е глупак — луд стар пръдльо! Отвържете ме и ми върнете сабята! Няма да стоя в къща като тази!
Сахей се подаде и извика:
— Тишина!
След което се опита да затвори устата на Йори, но момчето го ухапа по пръста, така че той се отказа и накара пристанищните работници да направят това.
Йори се мяташе овързан на тази или онази страна. Вече и без това под ужасно напрежение, че е изложен на показ, той избухна в сълзи, когато един кон се изпика и димящата течност потече към краката му.
Щом започна да се успокоява, забеляза нещо от което едва не припадна. От другата страна на коня стоеше млада жена, главата й предпазваше от слънцето широкопола лакирана шапка. Конопеното й кимоно бе пристегнато като за път и тя носеше тънка бамбукова пръчица.
Напразно се опита да извика името й. Изпъвайки шия, почти се задави от усилието. Очите му бяха сухи, но раменете му се разтърсваха от хлипания. Това беше влудяващо — Оцу толкова наблизо. Къде ли отива? Защо е напуснала Едо?
По-късно през деня, когато един кораб бе привързан към кея, оживлението наоколо стана още по-голямо.
— Сахей, какво прави това момче тук — прилича на питомна мечка на показ? Жестоко е да го държите така. Пречи и на търговията.
Мъжът, който извика това в канцеларията, бе братовчед на Тародзаемон. Обикновено го наричаха Намбаня, по името на магазина, където работеше. Черни точици от шарка подсилваха гневния израз на лицето му. Въпреки външния си вид той бе дружелюбен човек и често даваше сладки на Йори.
— Не ме интересува дали го наказвате — продължи мъжът. — Не е правилно да го правите на улицата. Лошо е за името на Кобаяши. Развържете го.
— Да, господине — съгласи се веднага Сахей, въпреки че не пропусна да обясни на Намбаня колко безполезен е Йори.
— Ако не знаеш какво да правиш с него — продължи Намбаня, — аз ще го взема с мен у дома. Ще говоря днес за това с Осей.
Управителят, опасявайки се от последствията, когато стопанката на къщата разбере какво се е случило, внезапно почувства нужда да успокои чувствата на Йори. Момчето от своя страна не възнамеряваше до края на деня да има нещо общо с този човек.
Тръгвайки си вечерта, Намбаня спря до ъгъла на Йори в магазина. Леко пийнал, но с приповдигнато настроение, той каза: