— Тази връзка е по-здрава от самата мачта. Като се опънат щагове и ванти, каквото и да й правите, колкото и платна да й опъвате, никога няма да се счупи на същото място, независимо колко силен е вятърът.
— Добра работа! — похвали го Хал. — А сега да се монтират новите реи и рангоути!
Когато всичко бе направено и „Серафим“ изпъваше котвеното въже с издути платна на новата си фокмачта, готов да се откъсне и полети, Нед Тайлър се качи на юта следван от останалите офицери, за да направи официалния рапорт:
— Корабът е готов за плаване, капитане.
— Много добре, мастър Тайлър.
Нед се поколеба, после събра кураж и попита:
— Извинете сър, накъде ще поемем? Ще ми наредите ли някакъв курс?
— Надявам се да го сторя в най-скоро време — мрачно обеща Хал. Не го бяха видели да се усмихва, откак бяха загубили Дориан. — Докарайте пленниците на палубата.
Арабските пирати бяха изкарани по бедрени препаски и сандали. Халките на веригата подрънкваха, докато парцаливата им колона се мъкнеше напред, примигваща от силната слънчева светлина.
Хал не им обърна внимание и прекоси палубата към релинга. Загледа се във водата. Беше толкова прозрачна, че ясно виждаше стеблата на морските краставици да се вият по дъното, както и ятата малки рибки, обсадили корпуса на „Серафим“. Изведнъж някаква тъмна сянка се плъзна под дъното на кораба. Беше дълга колкото корабна лодка и също толкова широка. Гърбът й бе нашарен с по-тъмни вълнисти ивици, а чудовищната опашка се гънеше лениво.
„Серафим“ бе останал закотвен на това място достатъчно дълго, за да привлече тигровите акули от по-дълбоките води отвъд рифа с изхвърлените през борда хранителни и други отпадъци. Хал усети кожата си да настръхва при вида на обърналото се само с едно махване на опашния плавник и изчезнало отново под кораба чудовище. Тигровата акула бе герой от кошмарните сънища на всеки мореплавател из тия води.
Хал се отдели от борда и тръгна покрай редицата пленници. Най-после мъката му щеше да намери отдушник. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да овладее гнева и да запази безизразни чертите на лицето си, докато се взираше в лицата на корсарите. Рашид беше в другия край на редицата. Мръсен окървавен парцал красеше раненото му ухо. Хал спря пред него.
— Какво е наказанието за пиратство? — попита го той тихичко, все още сдържащ гнева си. — Какво казва Коранът за убийци и насилници? Разкажи ми за Закона на шериата! Разтълкувай ми повелите на ислямския закон!
Рашид не смееше да срещне погледа му и трепереше като трескав. По бузите и брадичката му, а оттам на палубата, се стичаха капки пот. Видял бе колко безпощаден може да бъде тоя франкски морски дявол.
— Не ни ли казва Пророкът каква трябва да бъде участта на един убиец? Не предава ли той убиеца в ръцете на бащата на жертвата? — попита Хал. — Не ни ли повелява той да нямаме милост за оня, който е опетнил ръцете си с невинна кръв?
Рашид падна на колене върху палубата и се опита да целуне краката на Хал.
— Милост, велики господарю! Оставям безценната си душа във вашите ръце. — Хал го ритна настрани като краставо куче и продължи да обхожда редицата.
— Пророкът ни учи, че наказанието за убийство е смърт. Всички вие сте убийци, заловени на местопрестъплението пирати. Аз съм слуга на английския крал, натоварен и оправомощен от него да прочиствам моретата от мърши като вас.
Обърна се към Нед Тайлър:
— Мастър Тайлър, да се приготви по едно въже на реята за всеки от пленниците. Остана с ръце зад гърба и вдигната глава, да гледа как прокарват въжетата през макаричките.
— Готови за изпълнение на наказанието — докладва най-накрая Нед, след като примките бяха приготвени и по няколко моряка бяха хванали края на всяко въже.
— Този изрод оставете за накрая! — Хал посочи Рашид, който още бе на колене. — Обесете останалите!
Все още във вериги, стенейки и проклинайки, молейки за милост Аллаха, те получиха примките си. После моряците зашляпаха в такт с боси крака по палубата и запяха, сякаш вдигаха главното платно. По трима-четирима наведнъж, арабите увисваха зяпнали под главната рея. Постепенно ританията и конвулсиите спряха и те застинаха кротко като някакви абсурдни китки плодове с изкривени под невъзможен ъгъл вратове, с виснали от устата пурпурни подути езици.
Най-накрая Рашид остана сам на палубата. Хал застана над него и каза:
— Дарих им лека смърт. Но ти ме лиши от най-малкия ми син. За тебе няма да има такъв късмет, освен ако ми кажеш, каквото искам да науча.
— Всичко, което е по силите ми, ефенди — запелтечи Рашид. — Само ме питайте!
— Искам да знам, къде мога да намеря Ал Ауф и моя син.