— Това не знам, ефенди. — Рашид така енергично завъртя шава, че сълзите му се разхвърчаха като вода от гърба на мокро куче. Хал го сграби за раменете и изправи, изви едната му ръка високо зад гърба и го поведе към релинга.
— Гледай там долу! — прошепна в обезобразеното му ухо. — Виждаш ли какво те чака? — При вида на мълком плъзналата се изпод дъното на кораба тигрова акула, Рашид изквича. Тя леко се извръщаше в прозрачната вода и показваше всяка подробност от гротескно късата си глава. Погледна към тях с едното си мъничко като на прасе око.
— Къде мога да намеря Ал Ауф? Къде му е базата? Кажи ми и ще умреш бързо, ще се явиш пред твоя Бог като цяло парче, а не през търбуха на това нечисто същество долу.
— Не знам — заплака Рашид. — Малцина знаят къде е крепостта на Ал Ауф. Аз съм само един беден рибар.
— Аболи! — викна Хал и едрият чернокож мъж приближи хванал края на последното останало свободно въже. — За краката! — нареди капитанът.
Аболи коленичи и прекара въжето през веригата, която приковаваше краката на пирата.
— Вдигай! — обърна се той към моряците, които държаха другия край на въжето и Рашид литна във въздуха, разлюлян като махало край борда.
— Къде е Ал Ауф? — викна му Хал. — Къде мога да намеря сина си?
— Не знам. Бог ми е свидетел — пищеше Рашид.
— Спуснете го! — заповяда Хал на моряците в другия край на въжето и Рашид заподскача към водната повърхност. — Стоп! — спря ги Хал, когато главата на Рашид стигна на една стъпка от водата. Опитваше се да извърне лице нагоре към Хал, който се бе надвесил навън от релинга.
— Не знам. Кълна се във всичко свято — пищеше той. — Не знам къде е завел Ал Ауф сина Ви.
Хал кимна към Аболи:
— Нахрани звяра!
Аболи взе едно от кожените ведра с кухненски отпадъци, подредени край борда. Плисна го навън и водната повърхност се покри с риби глави, черва и обелки. Ята малки рибки се стрелнаха към угощението и накъдриха водата в лакомия си устрем. Аболи плисна второ ведро.
След минута под рибешкото стълпотворение се залюля заплашителна сянка. След това от дълбочината се надигна с ужасяваща царственост широк ивичест гръб. Ятата дребосъци се пръснаха и чудовището отвори уста, способна да побере човек. Редиците остри зъби се показаха, докато то лапаше отпадъците, а водата се нагъна, макар то да бе доста под повърхността й.
— Никога няма да минеш през райските порти, ако тялото ти е било излапано от подобна отвратителна нечиста твар — напомни му Хал.
Пленникът се гърчеше безпомощно на края на въжето. Гласът му бе изтънял и пресеклив:
— Не! Не знам! Милост, господарю!
— Надолу! — махна Хал към моряците и те спуснаха Рашид във водата до рамене. — Задръжте го там! — Хал го гледаше как подскача и рита. Голямата акула усети суматохата и започна бавно и предпазливо да кръжи от дълбокото нагоре. Движенията на Рашид ставаха по-слаби и хаотични — започваше да се дави.
— Вдигайте! — даде сигнал Хал и Рашид бе изтеглен над водата. Поклащаше се там с главата надолу. Кървавата превръзка бе паднала, а дългите мокри кичури докосваха водата. Мъчеше се да си поеме дъх, гърчеше се и тресеше на края на въжето.
— Казвай! — изрева Хал. — Казвай, къде е най-малкият ми син! — Изпълнен бе от студ. Ни помен от жалост или съчувствие. Акулата помириса кръвта от превръзката и се вдигна нагоре. Отново се отвори зъбатата паст и мръсното парче плат изчезна в нея. Докато се гмуркаше с извит гръб, опашният плавник изскочи над водата и нанесе силен удар на увисналия пират. Рашид изквича от ужас и се залюля с нова сила.
— Казвай! — насърчи го Хал. — Чакам да ми кажеш къде да търся сина си.
— Не мога да кажа нещо, което не знам — измуча в отговор Рашид и Хал отново махна на моряците. Те го спуснаха във водата до кръста. Дълбоко долу акулата се обърна с пъргавина и скорост, които изглеждаха непостижими за чудовище с такива размери и се стрелна към повърхността, ставайки все по-голяма с приближаването си.
— Вдигай! — рязко викна Хал и Рашид излетя от водата, миг преди огромните челюсти да се сключат. Увисна на няколко инча от техния досег.
— Още не е съвсем късно — осведоми го Хал достатъчно силно, за да проникне гласът му през стената от ужас. — Кажи и веднага свършваме!
— Не знам къде можете да намерите Ал Ауф, но знам кой знае — отвърна Рашид с прегракнал от страх глас.
— Как се казва?
— Грей ефенди в Занзибар. Той ни съобщи за голямото богатство, което карате на кораба.
— Долу! — заповяда Хал. Рашид пое към водата, а акулата тръгна да го посрещне. Този път нямаше дърпане нагоре — вече не беше необходим. Изпрати Рашид към неговата участ, без следа от угризения. Наблюдаваше безстрастно как чудовището сключва челюсти около врата на жертвата.