— Сърцето на черногривия лъв е неотбитото му малко — отбеляза одобрително Ал Ауф. — Но какво казва той? — Никой не можа да му отговори и Ал Ауф погледна отново към Дориан. — Не говориш ли арабски, малкия?
Сърдит отговор на същия език се надигна към устните на Дориан, но той го потисна и продължи на английски:
— Можеш да вървиш право в ада и предай поздравите ми на дявола, когато стигнеш! — Това бе един от любимите изрази на баща му и той усети как куражът му се връща. Опита да се изправи, но Юсуф натискаше раменете му.
— Не говори арабски — каза Ал Ауф и в гласа му се долови известно разочарование. — А това е част от пророчеството на Свети Темтем, да бъде благословено името му вовеки.
— Може да се научи — предложи Юсуф с отчаяние в гласа. — Ако ми го оставите, за един месец ще го науча да казва целия Коран наизуст.
— Не е същото — поклати глава Ал Ауф. — Според пророчеството, едно дете ще дойде от морето с мантията на Пророка върху главата си и ще говори на езика на Пророка. — Загледа Дориан смълчан. Невероятно предположение започна да се оформя в главата на момчето: никой арабин не бе виждал червена коса в живота си. Започваше да разбира, че я разглеждаха като някакъв религиозен знак свише. Казваха, че Пророкът им Мохамед имал същата коса. Спомни си бегло, че Алф Уилсън бе споменавал същото, когато обясняваше в дългите си лекции вярванията на исляма. Явно сам Ал Ауф бе къносал брадата си в подражание на Пророка.
— Може би тази коса все пак е просто изкусно боядисана — каза мрачно корсарят. — Ако е така, — смръщи се той внезапно към Юсуф, — веднага заминаваш заедно с детето в гората за екзекуции.
Дориан усети как дъхът му спира от ужас при мисълта за такава възможност. Споменът за нещастниците от трипоидите в горичката беше болезнено пресен в съзнанието му.
Юсуф бе отново на пода, брътвейки колко е невинен, докато опитваше да целуне краката на Ал Ауф. Корсарят го ритна и извиси глас:
— Пратете да повикат Бен Абрам, лекаря!
След няколко минути един възрастен арабин дотича и се поклони пред Ал Ауф. Косата и веждите му бяха сребърнобели. Лицето белееше като яйчена черупка, а в очите му светеше бистър ум. Дори Ал Ауф говореше с него приветливо.
— Прегледай това франкско момче, чичо. Косата му с естествен цвят ли е или е боядисана? Кажи ми дали е здрав и правилно сложен.
Ръцете на доктора върху главата на Дориан бяха нежни, но силни и Дориан се подчини неохотно на тяхната воля. Бен Абрам разтърка свилените червени кичури между пръстите си, като издаваше остри къси звуци през зъби. После отстрани с две ръце косите и внимателно разгледа кожата на главата, като го въртеше насам-натам, за да улови повече светлина от високите зарешетени прозорци. Помириса главата, за да установи аромат на някаква билка или химикал.
— За петдесет години медицинска практика не съм виждал такова нещо, нито при мъж, ни при жена, макар да съм чувал за хора далече на север, които имали такава коса.
— Значи не е боядисан. — Ал Ауф седна изправен върху възглавниците си. Явно интересът му се събуди отново.
— Това е естественият цвят на косата му — потвърди лекарят.
— А останалата част от тялото?
— Ще разберем. Нека се съблече!
— Той не говори езика на Пророка. Трябва сам да го съблечеш.
Дори двамата с Юсуф не успяха да изпълнят заповедта. Дориан се съпротивляваше като котка, която се опитват да натопят надолу с главата в кофа студена вода. Той се извърташе, риташе и хапеше, докато накрая се видяха принудени да повикат двама от пазачите, да го усмирят. Застана гол между тях, като всеки бе стиснал по една ръка, за да му попречат да прикрие слабините си.
— Погледнете цвета и структурата на кожата — възхити се Бен Абрам. — Красива е като най-фина бяла коприна, като кожата на султанския жребец. Няма и петънце по нея. Допълва изцяло цвета на косата и премахва и последното съмнение, че той е естествен.
Ал Ауф кимна.
— А тялото?
— Дръжте го! — викна Бен Абрам на пазачите. Ухапаната му ръка още кървеше. Внимателно започна да опипва малките бели гениталии на Дориан.
— Яйцата му още не са слезли в торбичката, но иначе са здрави. — Хвана детския пенис с два пръста. — Както се вижда, още не е обрязан, но… — Той изтегли назад кожицата и розовата главичка щръкна навън.
Дориан се замята в ръцете на пазачите и цялата му решимост да пази мълчание се изпари пред срама от това унижение.
— Свиньо неверническа! — развика се той на арабски. — Махни си мръсните лапи от пишката ми или, кълна се в Бога, ще те убия!
Ал Ауф се тръшна на възглавниците, а чертите му се опънаха от изненада и религиозно рвение.