Един по един пламваха закотвените съдове и над залива сякаш настъпи ден. Светлини и сенки танцуваха по стените на крепостта и първият топовен салют раздра въздуха откъм назъбените бойници. Хал не видя къде падна каменното кълбо, защото в тоя момент беше зает с маневрирането на кораба. Буренцето, оставено да маркира входа към канала, се виждаше съвсем ясно в светлината от пожарите, толкова силна, че той съзря дори рифа, скрит под водната повърхност.
— На реите! — викна Хал и започна сложната маневра с недостатъчен екипаж и в твърде тясно пространство. Тук нямаше място за грешки. Едно неправилно завъртане и „Минотавър“ щеше да легне на пясъка или да разпори търбух на острите зъбери на рифа. Отзад бе вързан катерът и неговата маса и тегло, затрудняваха управлението на кораба. Трябваше да отчита и това при завоите.
„Минотавър“ се бе насочил право срещу форта и Хал виждаше разчета на оръдията да тича към постовете си. Преди да стигне първия буй, едно оръдие гръмна, а след него и второ. Видя как в главното платно, като по магически знак, цъфна идеално кръгла дупка. Сътворилото я гюле доказваше, че артилеристите не си бяха направили труда да скъсят прицела — всичките им изстрели отиваха високо. Погледна назад и видя, че Големият Дениъл води холандеца само на един кабелт след него. И той теглеше катера си — никаква утешителна печалба за противника.
По-нататък в залива, двете лодки бяха довършили унищожителния си набег и всички останали съдове горяха. Котвеното въже на един от големите европейски кораби прегоря и той започна да приближава брега. Огънят изглежда достигна барутния погреб, защото корабът хвръкна във въздуха с оглушителен трясък. Главната му мачта полетя нагоре като копие, а при падането си прободе една джонка, разби палубата и дъното и тя мигновено потъна с кърмата надолу. Ударната вълна от експлозията преобърна две близки лодки, а по повърхността на залива се понесе висока вълна.
Хал се огледа уплашен, да не би взривът да е обърнал и неговите лодки, но мигом ги съзря, подхвърляни от разбеснялата се вода, но устремени към „Минотавър“ под бесните удари на веслата на екипажите си. Хал съсредоточи цялото си внимание върху извеждането на кораба през канала.
Отмина буя на едно весло разстояние откъм левия борд и вкара кораба в канала, без да намалява скоростта му. Минаваше ниско под оръдията на крепостта. Оставаха му няколко секунди до следващия завой и Хал погледна нагоре към батареите. Някои от артилеристите бяха разбрали грешката си и насочваха оръдията надолу.
— Готови при главното платно! — заповяда Хал на малобройния си екипаж. Всеки от хората му бе принуден да работи за трима, но когато завъртя руля и извика командата, те се хвърлиха към платната с въодушевени крясъци. „Минотавър“ направи елегантен завой и се плъзна между заплашителните зъбати челюсти на рифа, обещаващи смърт и от двете страни. Хал хвърли поглед назад и видя Големия Дениъл да извършва същата маневра в гладката пътека на килватера му.
— Бива си го! — похвали Хал помощника си през зъби.
Оръдията от стените зад гърба му стреляха ожесточено. Барутният дим бе образувал гъст облак, прорязван от ярките огнени езици на изстрелите. Артилеристите бяха скъсили прицела си и едно гюлле вдигна искрящ фонтан почти под кърмата на „Минотавър“.
Хал се усмихна злорадо. Последният завой бе отдалечил внезапно кораба от огневите позиции и сега прицелът се оказваше твърде къс. Щеше да мине известно време, докато оръдейния разчет разбере това, а дотогава Хал се надяваше да е извел кораба в открито море.
— На реите! — отново викна Хал, забелязал в светлината на пламъците втория буй да се поклаща точно отпред. Един от хората му притича край руля към мястото си на бака. Когато бе само на една ръка разстояние от капитана, случайно попадение разтърси целия кораб. Въздушната вълна почти събори Хал. Трябваше да се вкопчи с всички сили в спиците на колелото. Каменната топка, воняща на барутните газове, изпратили я в смъртоносен полет, удари тичащия моряк високо в плещите. Направи тялото му на късове и разби черепа му така, че половината мозък плисна в лицето на Хал като от купа топъл яйчен крем. Хал се задави и отдръпна инстинктивно назад. Това мигновено отслабване на вниманието можеше да провали маневрата. В последната секунда той се мобилизира, обърса от лицето стичащата се жълта маса и извика през гадния вкус върху устните си: