— Отпусни! — Завъртя рязко руля.
„Минотавър“ излезе на косъм край рифа и надигна нос, срещнал първата вълна в открито море. Оставил препятствието зад гърба си, Хал се обърна да види последната маневра на Големия Дениъл. Той я направи по-красиво от Хал. Холандецът извъртя дебелия си задник, наклони се леко при промяната в ъгъла на вятъра и след това с цялото самочувствие и достолепие на матрона тръгнала след палавата си и непослушна щерка, тържествено се залюля в открития океан.
— Това беше! — тихо каза Хал и извиси победоносно глас: — Успяхме, момчета! Ликувайте!
Те завиха и зареваха като стадо дяволи, а откъм кораба на Дениъл им отговориха още по-дивашки. В лодките бяха наскачали върху скамейките. Подскачаха и танцуваха, заплашвайки да ги преобърнат. Оръдията от крепостта стреляха безразборно — безвреден, затихващ фон за общата радост, а пламъците от горящите кораби започнаха да избледняват.
56.
Призори на следващия ден ескадрата на Хал лежеше в дрейф на десет мили югозападно от Flor de la Mar. Хал излезе на палубата, сменил само ризата си и излапа набързо закуската, докато слънцето се подаваше над хоризонта.
Когато погледна от юта към „Минотавър“, ясно видя пораженията му в светлината на утрото. Бе цял в дупки и занемарен, платната парцаливи и избелели, корпусът мърляв и очукан. Ватерлинията му бе високо над повърхността. Един бегъл оглед предната вечер показа, че товарът му липсва изцяло, но погребът е пълен почти догоре с муниции и барутните сандъчета изглеждаха в отлично състояние. Щяха да свършат добра работа, когато дойде време за решителна атака срещу обсадената крепост на Ал Ауф.
Въпреки жалкия си вид, „Минотавър“ имаше нужда от малко усилия, за да възвърне доброто си състояние. Не се наложи да преразглежда първоначалното си становище относно стойността му. Бездруго си заслужаваше десет хиляди, от които неговия личен дял щеше да възлезе на почти три. Усмихна се доволно и насочи далекогледа към втория пленен предната нощ кораб.
Нямаше никакво съмнение, че както Хал бе предположил, той принадлежи на холандската Източноиндийска компания. Лещите му дадоха възможност да прочете името: „Die Lam“, ще рече „Агнето“. Хал си помисли, че името много му отива. Заоблен и с послушен вид, с добре изпипани солидни очертания, той ловеше моряшкото му око. Беше построен наскоро и не бе стоял достатъчно дълго в ръцете на корсарите, за да пострада прекалено. Още не бяха отваряли капаците на люковете му, но от дълбочината на газенето ставаше ясно, че товарът си стои там непокътнат — не бе дочакал реда си за разтоварване на брега.
— Да се спусне лодка, мастър Тайлър — каза Хал и сви далекогледната тръба, — ще ида отсреща при мастър Фишър, да видим какво точно сме получили снощи.
Големият Дениъл го посрещна на палубата на холандския кораб, с широка беззъба усмивка.
— Поздравления, капитане! Този кораб е цяло съкровище.
— Добре се справи и ти, мастър Фишър. Повече от това не можех и да искам от теб и твоите нехранимайковци. — Усмихна се на засмените моряци, скупчени зад гърба на Големия Дениъл. — На всички ви кесиите ще са издути, когато стъпите в пристанището на Плимут. — Хората нададоха прегракнали викове.
— Колцина от смелчаците ти паднаха убити? — приглуши глас Хал, при засягането на такъв болезнен въпрос. Дениъл отговори високо:
— Нито един-едничък, слава Богу! Само младият Питър тука загуби пръст, откъсна му го куршум. Покажи на капитана, момко! — Младият моряк вдигна нагоре чуканче от показалец, увито в мърляво парцалче.
— Добавям една златна гвинея към твоя пай — обеща му Хал, — да преглътнеш по-лесно болката.
— При тия цени, давам и останалите четири пръста, капитане. — Морячето се превърна цяло в усмивка, а другарите му се заливаха в смях, докато се разотиваха по местата си.
Големият Дениъл поведе Хал напред.
— Тия ги намерихме оковани в предната надстройка — посочи Дениъл парцалива група непознати, скупчена при фокмачтата. — Това са оцелелите от холандския екипаж. Двадесет и трима сиренари, всичките предназначени за робския пазар.
Хал бързо ги разгледа. Бяха слаби, но не измършавели и макар белезите от веригите ясно да личаха върху китки и глезени, както и следите от бич по гърбове и крайници, всички изглеждаха в доста добро здраве. Както и „Агнето“, не бяха прекарали достатъчно дълго в плен, за да пострадат по-сериозно.
— Днес е щастливия ви ден, момци — поздрави ги на холандски Хал. — Отново сте свободни хора. — При тези думи лицата им грейнаха. Хал беше доволен от появяването им. С два допълнителни кораба, всяка работна ръка бе от значение. — Ще се запишете ли в екипажите ми срещу една гвинея на месец, пай от плячка и награда? — попита ги той. Усмивките им станаха още по-широки, а съгласието бе дадено от все сърце.