Видя чалмите на артилерийския разчет, докато тичаше към бойните си постове. Първото гюле докосна морската повърхност по средата на разстоянието между форта и „Серафим“. Заподскача по нея, като намаляваше скоростта си с всеки подскок и накрая можеше ясно да се види с просто око. На половин кабелт от кораба, то подскочи за последен път и изчезна.
Загърмяха и останалите оръдия. Скоро стените на форта потънаха в облак барутен дим, а в пространството между „Серафим“ и острова поникна цяла гора водни стълбове. Корабът бе твърде далеч от тях — Хал бе надценил възможностите на островната артилерия.
Насочи вниманието си към пристанището. Там нямаше никакъв плавателен съд, нито дори малка рибарска лодка. Операцията им бе успяла сто процента. Овъглени парчетии плаваха по водната повърхност и образуваха огромни купчини по пясъчната ивица. Обгорелият корпус на тримачтовия кораб бе изхвърлен на брега. Легнал на една страна, той показваше дъното си, а мачтите му бяха изгорели напълно.
— Никога няма да заплава пак — отбеляза със задоволство Нед Тайлър. — Натикахте плъха в дупката му, капитане.
— Следващият ни номер ще бъде, да го подмамим вън от нея — отвърна Хал. — Прати да повикат мастър Том при мен! — Том се плъзна надолу по задния щаг на фокмачтата и закуцука с ранения крак. Изглежда оздравяваше по-бързо, отколкото бе предрекъл доктор Рейнолдс. Хал го наблюдаваше с преценяващ поглед. Том беше станал по-висок от повечето моряци, с широки рамене и яки ръце на фехтувач. Косите му не бяха виждали ножица, откак напуснаха Англия и се спускаха по гърба му буйни, къдрави и черни като конска опашка. Хал му подари неотдавна бръснач, така че страните му бяха гладко обръснати и потъмнели от слънцето. Имаше характерния за рода нос и пронизващи зелени очи. Хубаво момче, помисли си Хал. Бащината привързаност сякаш се бе засилила, откак загуби Дориан и сега трябваше да овладява мощния прилив на чувства, който го заля. Подаде далекогледа на сина си и каза грубовато:
— Покажи ми точно мястото, където си се катерил по стената и прозореца на килията на Дориан!
И двамата впериха поглед в острова. Оръдейната канонада продължаваше и гъстият облак барутен дим се противеше на мусона, който се мъчеше да го отвее настрани.
— Северозападният ъгъл — посочи Том. — Виждаш ли китката по-високи палми? Точно над нея личи вдлъбнатина, обрасла в храсти, а неговото прозорче е първото вляво от нея. Мисля, че е то, макар че не съм абсолютно сигурен.
Хал взе далекогледа и го насочи към крепостта. Поради острия ъгъл, под който ранните утринни лъчи падаха върху крепостната стена, цепнатините на прозорчетата изпъкваха като тъмни сенки върху белите коралови блокове. Хал гледаше посочената от Том и болката му стана непоносима.
— Ако ме изпратиш на острова с Аболи и малък отряд… — започна настойчиво Том.
Хал го прекъсна с решително поклащане на глава:
— Не, Том! — Загубил бе вече един син, нямаше намерение да рискува друг.
— Знам къде да търся Дори — примоли се Том. — Има един куп места, през които можем да прехвърлим стената.
— Те ще ни очакват.
— Не можем просто да си седим със скръстени ръце — надигна разгорещено глас Том. — Един Господ знае, какво ще стане с Дори, ако не го измъкнем от ноктите им.
— Ще настъпим, само когато сме сигурни в успеха си. Междувременно Ал Ауф няма да стори нищо на Дориан. Изглежда го закриля някаква религиозна легенда. Някакво пророчество на техен светия.
— Как така? Пророчество и Дори? Откъде знаеш, татко?
— От Уазари, арабския капитан, когото заловихме. Червената коса на Дориан. Според легендата, такава коса е имал Пророк Мохамед. Тя е изключително рядко явление в Изтока и местните хора виждат в нея божествен промисъл.
— Не можем да разчитаме само на косата му!
— Достатъчно, Том! Връщай се на поста си! — В гласа му нямаше грубост и трябваше да призове на помощ цялото си благоразумие и решителност, за да устои на увещанията на момъка.
„Серафим“ отмина бавно форта и стрелбата постепенно спря, а вятърът отвя облака барутен дим. Хал пое друг галс и те заобиколиха северния край на острова. Взираше се във всяка подробност от брега, приближавайки, колкото позволяваше здравия разум, до рифовете.
Направил бе уголемено копие от картата на сър Френсис и сега то бе разгънато пред него в компасната будка. До надписите, оставени от баща му преди петдесет години, бе нанесъл собствените си наблюдения. Изпрати лотсмен на носа, за да измерва дълбочината, а един път нареди да се спусне лодка и прати Аболи да провери един възможен подстъп през рифа. Той бе почти стигнал плажа в отвъдния край на лагуната, когато над сто араби изскочиха от палмовата гора и обсипаха отблизо лодката с ураганен огън от мускетите си. Преди Аболи да ги изведе обратно през рифа, един от гребците бе ранен.