Хал размени флагови сигнали за поздрав и когато двата кораба се изравниха с него, обърнаха носове срещу вятъра и спряха, от „Йомен“ спуснаха лодка. Приветливото червендалесто лице на Андерсън светеше на кърмата като пристанищен фар, докато го возеха към „Серафим“, а въжената стълба изкачи с неподозирана за такова едро тяло пъргавина. Енергично сграбчи подадената му от Хал ръка и каза:
— Научих от Вашия мастър Фишър, че доста сте поработили в мое отсъствие, сър Хенри, и сте взел голяма плячка. — Огорчението в гласа и израза на лицето му бяха очевидни. Право на дял от плячката имаха само ония капитани, които са участвали пряко в завладяването й.
— Имам неотложна задача за кораба Ви, сър, и смятам, че под носа ни лежи много по-голямо богатство — увери го Хал, като си мислеше, че би било жестоко от негова страна веднага да се похвали с истинския размер на плячката от арабските джонки. — Елате в каютата ми!
Щом се настаниха, прислужникът на Хал им наля по чаша мадейра и ги остави насаме.
— Нося Ви писма от мастър Бийти и сина Ви Гай — каза капитан Андерсън и извади зашит в платно пакет изпод наметалото си.
Хал го остави настрана, за да го отвори и прегледа впоследствие и попита:
— Как я кара Гай? — Въпросът бе заден нехайно — Хал нямаше търпение да премине към по-належащите проблеми, но отговорът на Андерсън го стресна:
— Беше в добро здраве, когато го видях последния път, но научих че много скоро му предстои да се жени.
— Боже мой, човече! Той е само на седемнадесет — озъби се Хал. — Никой не ме е питал. Сигурно нещо грешите, сър.
— Уверявам Ви, няма грешка, сър Хенри. — Андерсън почервеня още повече и се размърда сконфузено в стола.
— Коя е жената? — попита Хал. — В Бомбай положително се усеща недостиг от млади госпожици. — Тревогата накара Хал да скочи на крака и закрачи из каютата, вбесен от теснотата й, станала още по-голяма заради пищните мебели, отмъкнати от арабската джонка.
— Осведомен бях, че това е мистрес Керълайн Бийти. — Едуард Андерсън измъкна от ръкава си кърпичка в крещящи цветове и попи от лицето избилата го от притеснение пот, преди да продължи: — Имам основания да мисля, че съществуват причини за ускоряване на сватбата. Всъщност, трябваше да се състои един-два дни след моето заминаване от Бомбай. Така че, вашият син почти със сигурност вече е женен мъж.
Хал спря изведнъж, зашеметен от неотвратимостта на отблъскващата истина.
— Том! — каза той на глас.
— Не, сър Хенри, не ме разбрахте правилно. Гай, не Том.
— Простете ми, мислех на глас! — помоли за извинение Хал. Ударът бе отвлякъл вниманието му от неотложните задачи, но следващата забележка на Андерсън го върна към действителността.
— Мастър Фишър ми съобщи ужасяващата новина, че вашият най-малък син е попаднал в ръцете на неприятеля. Съчувствам Ви най-искрено, сър Хенри!
— Благодаря Ви, капитан Андерсън. Много разчитам на вашата подкрепа за освобождаването на момчето ми.
— Корабът и екипажът ми са изцяло на Ваше разположение. Това се разбира от само себе си.
— Дайте тогава, да хвърлим един поглед върху състоянието на нещата!
Беше имал на разположение дълги седмици, за да обмисли всяка подробност от плана за предстоящото нападение и сега започна да го излага пред Андерсън. Остатъка от деня прекараха затворени в кърмовата каюта. Обсъдиха и най-малката подробност от предстоящата операция — от системата за сигнализация между корабите и между корабите и брега, до разпределението на хората, които щяха да участват в атаката и разделянето им в по-малки бойни единици под командата на отделни офицери. След това, в продължение на един час разискваха подготвените от Хал карти. Когато Андерсън бе готов да се прибере на „Йомен“, слънцето вече залязваше.
— Не забравяйте какво Ви казах, капитан Андерсън. Ал Ауф се крие в тази крепост от години. През цялото това време арабски търговци от всички краища на океана са се стичали към острова като мухи на лайно. Домъкнали са огромни количества злато и сребро за закупуване на роби и крадени стоки. Плячката, която съм взел преди Вашето идване, ще се окаже нищожна, в сравнение с натрупаното на острова. Уверен съм, че на Flor de la Mar ще открием съкровище далеч по-голямо от което и да било, донесено в Англия от Дрейк или Хокинс.
Очите на Едуард Андерсън блеснаха при тая мисъл, а Хал продължи да го вдъхновява:
— С участието си в това начинание, Вие ще заслужите рицарски сан и аз ще употребя цялото си влияние в рамките на достопочтената Компания, за да го получите. С дела си от плячката, ще можете да си купите прекрасно имение. След това вече никога няма да Ви се наложи да излезете в открито море.